Всичко това смущаваше Хю, докато в един прекрасен ден нещата не си дойдоха на мястото. Понс беше станал лорд Протектор, защото бе най-големият син на най-голямата дъщеря — чийто най-голям брат е бил лорд Протектор преди Понс. Така наследник на Понс ставаше най-големият син на най-голямата му сестра — титлата се предаваше от майка на дъщеря, като властта се съсредоточаваше в ръцете на най-големия брат на всяка от жените наследници. Нямаше никакво значение какъв е бил бащата на Понс. Още по-малко значение имаше колко синове има той, тъй като нито един от тях нямаше правото да го наследи. Понс беше приемник на брата на своята майка, негов наследник трябваше да стане синът на сестра му.
Така Хю разбра, че при тази система бракът нямаше абсолютно никакво значение — представата за незаконородени деца бе абстрактно понятие, дори почти непознато. Но семейството беше по-важно от всякога. Жените (от Избраните) не можеха да бъдат понижени; те бяха много по-важни от мъжете, дори управляваха чрез своите братя — и Религията проповядваше това. Единственият Бог, Всемогъщият Чичо, имаше по-голяма сестра, Вечната Мамалой… която бе толкова свещена, че никой не се осмеляваше да отправя молитви към нея и името й никога не се споменаваше напразно. Тя просто си съществуваше някъде там — вечното превъплъщение на жената, дала живот на всички.
Хю имаше усещането, че е чел някъде за подобна система за наследяване — от чичо към племенник по женска линия, затова реши да провери в „Британика“. С удивление установи, че тази система е доминирала ту в една, ту в друга култура в различни времена, на различни континенти.
Голямата промяна настъпила, след като Мамалой най-сетне успяла — действайки подмолно, както винаги, — да събере всички свои деца под един покрив и да постави Чичо начело. После вече можела да си отдъхне.
Коментарът на Хю беше:
— И Бог помогна на човешката раса!
Той продължаваше да се надява, че Тяхна милост ще го повика при себе си. Но изминаха два месеца, а това не стана. Хю започна да се тревожи, че никога няма да има възможността да помоли за среща с Барбара — очевидно щом започна редовно да го снабдява с преводи, Понс бе изгубил интерес към него. Преводът на „Енциклопедия Британика“ щеше да му осигури работа до края на живота му; Хю реши да ускори събитията и в един прекрасен ден изпрати писмо на Тяхна милост.
Една седмица по-късно лорд Протекторът изпрати да го повикат. Мемток дойде да вземе Хю, като подскачаше от нетърпение, но въпреки това настоя, че преди аудиенцията Хю трябва да се измие под мишниците, да се натърка с дезодорант и да си облече чиста роба.
Лорд Протекторът изглежда въобще не се интересуваше как мирише Хю; остави го сам в стаята, докато свърши някаква друга работа. Хю чакаше, без да промълви нито дума… въпреки че Грейс беше в стаята. Тя се излежаваше на дивана, играеше си с котките и дъвчеше дъвка. Погледна само веднъж към Хю и повече не му обърна капка внимание, като запази онова потайно изражение на лицето си, което Хю познаваше много добре… Той го наричаше „канарчето, което изяде котката“.
Доктор-Ливингстън-предполагам поздрави Хю, като скочи от дивана, приближи се до него и се потърка в краката му. Хю знаеше, че не трябва да му обръща внимание и да изчака лордът да покаже, че го е забелязал — но тази котка му беше приятелче от дълги години; не можеше просто да я пренебрегне. Той се наведе и я погали по гръбчето.
Небесата не се продъниха, Тяхна милост не обърна внимание на нарушението.
Малко по-късно лорд Протекторът каза:
— Момче, ела тук. Какви са тези приказки за печалби от твоите преводи? Защо, за Чичо, реши, че имам нужда от пари?
Хю беше останал с такова впечатление от Мемток. Главният прислужник непрекъснато се оплакваше колко е трудно да се поддържа домакинството, след като всяка година средствата намаляват все повече и повече.
— Ако Тяхна милост позволи, мнението на този човек не е от значение, така е, но…
— По дяволите, зарежи този префърцунен говор!
— Понс, там откъдето идвам, имаше един също толкова богат човек, но той винаги имаше нужда от повече пари. Обикновено колкото по-богат е един човек, толкова повече се нуждае от пари.
Лордът се усмихна.
— ’Plus ça change, plus c ’est la même chose. Хю, a аз си мислех, че само се наливаш с „Щастие“. Тук нещата не са по-различни. И така, какво си намислил? Давай, сподели.
— Струва ми се, че в твоята енциклопедия има неща, от които може да се печели добре. Технологии, които са били изгубени през последните две хилядолетия — но които сега могат да ти донесат добри доходи.