— Отлично, захващай се с това. Онова, което си ми изпратил досега и за което имах време да почета, напълно ме удовлетворява. Но някои неща са твърде тривиални. Например: „Смит, Джон, роден и умрял“ — някакъв политик, който не е направил кой знае какво и на всичкото отгоре го е направил некачествено. Следиш ли ми мисълта?
— Така мисля, Понс.
— Добре, зарежи тези глупости и ми изкопай някоя и друга доходна идея, от която мога да натрупам пари.
Хю се поколеба. Понс попита:
— Какво има? Не разбра ли какво искам?
— Мисля, че ще ми трябва помощ. Разбираш ли, аз си нямам понятие от това, което се случва зад стените на този замък. Знам само какво става под стълбите. Мисля, че Джо може много да ми помогне.
— В какъв смисъл?
— Разбрах, че е пътувал доста и много е видял. Предполагам, че той по-лесно би могъл да определи кое си заслужава да бъде проучено. Може да избере статиите, аз ще ги преведа, а ти ще решиш дали в тях има нещо, което може да се използва. Мога да ги резюмирам, за да не губиш време в четене на всички подробности, ако материалът се окаже без значение.
— Много добра идея. Сигурен съм, че Джо ще ти помогне с удоволствие. Добре, пращай енциклопедията. Свободен си.
Хю беше освободен толкова бързо, че нямаше време да спомене Барбара. Но и без това реши, че не би рискувал да го направи в присъствието на Грейс.
Смяташе първо да открие Дюк и да му каже, че е видял майка му да лежи на дивана, разплута и ощастливена — и двете в буквалния смисъл, — но после размисли. Не беше сигурен как ще реагира Дюк на правдивия разказ за срещата с нея. Не се бяха видели насаме — и туй то.
Глава 15
Много дни наред Джо изпращаше по един том на ден, като отбелязваше нужните страници; Хю се стараеше да не изостава и да прави преводи на полезните неща. След две седмици отново бе повикан.
Той очакваше да присъства на конференция за някоя полезна идея. Но в стаята откри само Понс, Джо и някакъв Избран, когото не беше виждал досега. Хю веднага се приготви да използва нисшия протоколен език.
Лорд Протекторът каза:
— Ела, Хю. Разцепи картите. И не ми започвай с ония уморителни формалности, тук сме само свои, от семейството.
Хю се приближи колебливо. Другият Избран, висок тъмен мъж с вечно намръщено лице, изобщо не изглеждаше доволен. Той носеше камшик със себе си и го въртеше в ръце. Но Джо вдигна поглед и се усмихна.
— Учех ги как да играят бридж, Хю, но ни е нужен четвърти. Непрекъснато повтарям на Понс, че ти си сред най-добрите играчи, които някога съм виждал. Нали няма да ме разочароваш?
— Ще се опитам. — Хю разпозна в едното тесте своите стари карти. Картите в другата колода изглежда бяха рисувани на ръка и бяха много красиви. Масата за игра не беше взета от убежището, а също представляваше истинско произведение на изкуството от дърво, щедро украсено с резба.
След като цепи картите, Хю се оказа партньор на непознатия Избран. Той се стараеше да не показва колко го изнервя фактът, че партньорът му очевидно не хареса жребия. Но Избраният изгрухтя нещо и се съгласи.
Партньорът му обяви три пики — имаха добри карти и направиха четири. Избраният изръмжа:
— Момче, защо остави по-ниския анонс, провали ни играта. Втори път да не се повтаря.
Хю си замълча и отново раздаде.
Този път Джо и Понс реализираха пет спатии. Партньорът на Хю му беше бесен.
— Ако беше качил на кари, щяхме да ги бием! А ти пропиля шанса ни. Предупредих те! Сега ще…
— Мрика! — изрече остро Понс. — Това е бридж. Не се вживявай. И остави тоя камшик. Слугата изигра картите си правилно.
— Не е вярно! Проклет да съм, ако продължа да играя с него! Непрекъснато усещам, че играя със смрадлив слуга, колкото и хубаво да са го изтъркали. А според мен този изобщо не се е къпал!
Хю усети как се изпотява под мишниците и потрепери. Но Понс каза равнодушно:
— Много добре, извинен си. Можеш да си вървиш.
— Това ме устройва идеално! — Избраният се изправи. — Само още нещо, преди да си тръгна… Ако не престанеш да увеличаваш персонала, Тяхна благодат ще позволи на протектората Северна звезда…
— Смяташ ли да заложиш на това? — попита остро Тяхна милост.
— Аз ли? Това са семейни дела. Във всеки случай не бих изпуснал удобния случай! Четирийсет милиона хектара, по-голямата част от които са засадени с първокласен дървен материал? Разбира се, че бих заложил! Но нямам пукнат булок30 по джобовете си — и ти сам знаеш защо.
— Разбира се, че знам. Защото залагаш на хазартни игри.
— О, я стига. Бизнесменът трябва да поема рискове. Едва ли може да се нарече хазарт това…