— Барбара е отличен играч.
— Това трябва да го видя, за да го повярвам.
Няколко минути по-късно Барбара, изкъпана и изплашена, беше въведена в стаята. Тя погледна към Хю, изненада се много, отвори уста да каже нещо, после я затвори и остана там, без да промълви нито дума.
Понс се приближи до нея.
— Значи това е самката, която би трябвало да може да играе бридж. Недей да трепериш, малка моя; никой няма да те изяде. — После добродушно я увери, че са я извикали само за да поиграят бридж и че може да се отпусне и да се държи неофициално. — Дръж се така, сякаш си на долния етаж и се забавляваш с другите слуги. Разбра ли ме?
— Да, сър.
— Само още нещо. — Той я потупа по бузата. — Когато играеш с мен, аз няма да се ядосвам, ако бъркаш — все пак ти си само една самка и аз съм твърде изненадан, че изобщо можеш да играеш такава интелектуална игра. Но — той направи пауза, — ако играеш срещу мен и не се бориш за всяка взятка, ако само заподозра, че ме оставяш да спечеля, ти гарантирам, че ще усетиш камшика. Ясно ли е?
— Точно така — съгласи се Джо. — Тяхна милост наистина очаква това от теб. Просто играй по книгата и дай най-доброто от себе си.
— По книгата — повтори Понс. — Никога не съм виждал тази книга, а Джо твърди, че точно по нея ме е учил да играя. Така че действай. Добре, да цепим картите.
Хю почти не го чуваше, той се опияняваше от близостта на Барбара. Тя изглеждаше в добро здраве, въпреки че Хю беше изумен, че отново я вижда слаба… почти слаба, коригира се той. Бюстът и задните й части бяха доста наедрели. Кожата й бе поизгубила тена си и тя беше облечена в безформена къса роба, каквато носеха всички слугини под стълбите. Той забеляза с удоволствие, че не бе позволила да й обръснат косата. Бяха я отрязали, но тя пак щеше да порасне.
Хю забеляза още, че появата му я беше стреснала, и се сети защо. Каза й с усмивка:
— Сега се реша с кесе, Барби. Има ли някакво значение? И без това не ми беше останала много коса, че да ми прави впечатление. Даже така повече ми харесва.
— Изглеждаш много изискано, Хю.
— Той е страшен като смъртен грях — каза Понс. — Но ние какво — да си приказваме ли сме се събрали, или да играем бридж? Твой ред е, Барба.
Играха с часове. С напредването на играта Барбара, изглежда, се успокои и започна да й се наслаждава. Усмихваше се често, обикновено на Хю, но също така и на Джо, и дори на Тяхна милост. Тя играеше по книгата и Понс нито веднъж не я улови в грешка. Хю реши, че техният домакин е добър играч, не отличен, разбира се, но броеше картите и внимателно разиграваше ръцете си. Беше задоволителен партньор и приличен противник; получи се добра игра.
При едно раздаване, в което Барбара беше партньорка на Понс и тя трябваше да направи окончателния анонс, Хю забеляза, че Понс бе обявил твърде много ръце. Тогава той се осмели да приложи един номер, който щеше да позволи на Барбара да спечели играта и робера.
Това му донесе безизразен поглед от Барбара, а Джо се подсмихна, но си замълча. Понс не забеляза нищо. Той нададе басов рев, пресегна се и потупа Барбара по главата.
— Чудесно! Чудесно! Малка моя, ти умееш да играеш добре. Признавам, че аз самият едва ли бих могъл да играя така.
При следващия робер Понс не се оплака, когато Барбара и Хю ги натупаха двамата с Джо. Хю реши, че Понс притежава онази вродена честност, наречена „спортсменство“, плюс добър усет за карти.
Едно от малките глухонеми момичета доприпка и сервира на Тяхна милост и на Джо по чаша с някакво студено питие. Понс отпи една глътка, избърса си устата и рече:
— Ах, точно навреме!
Джо му прошепна нещо на ухото. Понс го погледна изненадано и каза:
— О, да, разбира се. Защо не?
Тогава донесоха питиета и на Хю и Барбара. Хю с удоволствие откри, че това е ябълков сок; той не беше сигурен дали ще успее да играе бридж както трябва, ако му бяха поднесли „Щастие“.
По време на този робер Хю забеляза, че Барбара се върти на мястото си и не може да се концентрира. Когато играта приключи, той я попита:
— Проблем ли има, скъпа?
Тя погледна към Понс и прошепна:
— Малко. Тъкмо щях да кърмя момчетата, когато изпратиха да ме повикат.
— О! — Хю се обърна към домакина си. — Понс, Барбара трябва да спре…
Понс отмести поглед от картите, които разбъркваше.
— Ще ходи по нужда? Някое от момичетата ще й покаже пътя. Сигурно са отишли някъде.
— Не, не е това. Е, може би и това също. Исках само да ти кажа, че Барбара има близнаци.
— И какво? Самките обикновено имат близнаци, те имат две гърди.
— Нямам предвид това, тя ги кърми и часът за хранене отдавна е минал. Трябва да отиде при тях.