Докато си говореха, малките слугини сервираха вечеря на Понс и на Джо. На Хю не беше предложено нищо, но той и не очакваше, нито пък го искаше. Винаги можеше да нареди да му бъде донесена храна в неговия кабинет, ако не успееше да отиде в столовата за старшите прислужници. Отдавна бе разбрал, че Мемток е бил прав, когато казваше, че слугите се хранят по-добре от господарите. Но когато Понс свърши, той подаде своята чиния на Хю.
— Яж.
Хю се поколеба няколко секунди. Той прекрасно разбираше, че му е оказана велика чест — за слуга, разбира се. В чинията имаше още много храна — три пъти повече от количеството, което бе изял Понс. Хю не можеше да се сети дали някога му се беше налагало да яде нечии останки, и то с използвана лъжица. Но той започна да се храни.
Както обикновено, менюто на Тяхна милост не се понрави особено на Хю — беше мазно, а той не обичаше особено свинското месо. На долния етаж рядко сервираха свинско, но Хю бе забелязал, че то беше често включвано в менюто, което Мемток съставяше. Това го изненада, тъй като ревизираният Коран все още включваше закони за храната и Избраните спазваха някои от оригиналните мюсюлмански обичаи. Те практикуваха обрязване, не пиеха друг алкохол освен слаба бира и спазваха Рамазан донякъде или поне така го наричаха. Мохамед сигурно би се шокирал, ако видеше поправките в неговите праволинейни монотеистични учения, но сигурно щеше да познае някои от детайлите.
Ала хлябът беше вкусен, плодовете бяха превъзходни, имаше сладолед и много други неща. Не бе задължително да се храни само с месо и Хю гледаше да не се ограничава единствено с него.
Понс се заинтересува какъв е бил климатът по тези места по времето на Хю.
— Джо ми каза, че понякога тук е замръзвало. Имало дори сняг!
— О, да, всяка зима.
— Фантастично! Колко студено ставаше?
Наложи се Хю да се замисли. Досега не му се бе налагало да разбере как тези хора отбелязват температурите.
— Ако вземем диапазона на температурата от замръзването на водата до кипването й, не беше необичайно температурите да спадат до една трета от този диапазон под точката на замръзване.
Понс изглеждаше изненадан.
— Сигурен ли си? Ние определяме този диапазон от точката на замръзване до точката на кипене на 100 градуса. Следователно ти твърдиш, че температурата е падала до трийсет градуса под нулата?
Хю с интерес установи, че стоградусовата температурна скала е преживяла две хилядолетия. Впрочем, защо пък не — нали те ползваха десетичната система в аритметиката и в монетната система. Пресметна го наум.
— Да, точно това имам предвид. Достатъчно студено, за да замръзне живакът — дотолкова падаха температурите в тези планини. — Хю посочи през прозореца.
— Достатъчно студено, за да ти измръзнат зъбите — съгласи се Джо. — Единственото нещо, което ме караше да копнея за Мисисипи.
— Къде се намира Мисисипи? — попита Понс.
— Вече я няма — въздъхна Джо. — Там всичко е потънало под водата.
Това доведе до дискусии защо се е променил климатът и Тяхна милост изпрати слуга да донесе последния том на „Енциклопедия Британика“, който съдържаше древни карти и няколко рула съвременни карти. Заедно се наведоха над тях. Там, където някога се бе намирала долината на Мисисипи, сега имаше залив, простиращ се далеч на север. Флорида и Юкатан ги нямаше, а Куба представляваше групичка малки островчета. Калифорния имаше свое собствено вътрешно море, а голяма част от Канада беше изчезнала.
Такива промени имаше навсякъде. Скандинавският полуостров бе станал остров, Британските острови се бяха превърнали в групичка островчета, водата беше потопила и по-голямата част от Сахара. Всички ниски места бяха залети е вода — Холандия, Белгия и Северна Германия бяха изчезнали. Дания също не съществуваше — Балтика се бе превърнала в залив на Атлантическия океан.
Когато Хю видя всичко това, го заля силна мъка и той беше обзет от носталгия по дома. От книгите бе разбрал какво се е случило, но сега за пръв път го видя на карта.
— Въпросът е — рече Понс — дали топенето на леда е резултат от голямото количество прах, който се е появил в атмосферата в резултат от войната между Изтока и Запада, или е природно явление, което е било изкуствено ускорено само в малка степен? Някои от моите учени се придържат към първата версия, други — към втората.
— А самият ти какво мислиш? — попита Хю.
Лордът сви рамене.
— Не съм чак толкова глупав да си правя изводи, когато нямам достатъчно данни; оставям това изцяло на учените. Просто съм доволен, че Чичо е сметнал, че съм заслужил да живея във време, когато мога да излизам навън, без да се страхувам, че ще ми замръзнат краката. Веднъж посетих Южния полюс — там имам няколко мини. Лед по земята. Ужасно. Мястото на леда е в питието.