— Най-вероятно не. — Хю беше чул същата тирада предишната вечер, като бяха използвани почти същите думи — от Мемток.
С тази разлика, че Понс изглеждаше наистина доволен от слугите си и загрижен за тяхното добруване, докато Главният прислужник ги презираше открито, дори повече, отколкото тайно презираше Избраните. — Не, не биха могли, поне повечето от тях.
— А! Значи си съгласен с мен!
— Не.
Понс изглеждаше огорчен.
— Хю, как можем да поведем един рационален спор, когато ти казваш едно нещо, а след това веднага си противоречиш?
— Аз не си противореча. Съгласен съм, че се грижиш за своите слуги. Но не съм съгласен, че бих предпочел това пред свободата.
— Но защо, Хю? Дай ми поне една причина, а не някакви философски абстракции. Ако не си щастлив, искам да знам защо. За да мога да го поправя.
— Мога да ти дам една причина. Не ми е позволено да живея с жена ми и децата ми.
— А?
— С Барбара. И близнаците.
— О. Толкова ли е важно това? Нали има кой да ти топли постелята? Мемток ми съобщи и аз го поздравих за инициативата. Много малко неща могат да убягнат на тая хитра стара лисица. Имаш си момиче, което със сигурност е по-способно в своята специалност от редовата самка за разплод. Колкото до децата, няма причина да не можеш да ги виждаш — просто заповядвай да ти ги носят всеки път, когато поискаш. Но кой би искал да живее заедно с децата? Или пък с жена си? Аз не живея с моите жена и деца, можеш да се обзаложиш на това. Виждам ги в подходящите моменти. Но кой би искал да живее с тях?
— Аз бих искал.
— Ами… Чичо! Искам да си щастлив. Това може да се уреди.
— Наистина ли?
— Разбира се. Ако не беше вдигнал такава врява, когато искаха да те укротят, щяха да живеят с теб през цялото време, въпреки че си признавам, че не мога да разбера защо. Искаш ли да отидеш при ветеринаря?
— Ъъъ… Не.
— Добре, има и друг вариант. Ще заповядам да стерилизират самката.
— Не!
Понс въздъхна.
— Човек трудно може да ти угоди. Мисли практично, Хю. Не мога да променя научната размножителна програма, само за да угодя на един слуга. Знаеш ли колко слуги има в това семейство? Тук и в Палата? Около хиляда и осемстотин според мен. Знаеш ли какво ще се случи, ако позволя неограниченото размножаване? След десет години броят им ще се удвои. И какво ще стане тогава? Те ще гладуват. Няма да мога да ги издържам, ако започнат да се размножават неконтролирано. Ако можех, щях да го направя, но това е неосъществимо като полета към Луната. Даже по-зле, защото можем да отлетим до Луната веднага щом решим, че от това има полза, но никой няма да може да се справи е неконтролираното размножаване на слугите. Така че, кое е по-добре? Да го контролираме? Или да ги оставим да гладуват?
Тяхна милост въздъхна.
— Ще ми се да беше една глава по-нисък, тогава можехме да измислим нещо. Бил ли си в отделението на жребците?
— Веднъж отидохме там заедно с Мемток.
— Обърна ли внимание на вратата? На теб ти се наложи да се наведеш, а Мемток премина без проблем — някога и той беше жребец. Във всички бараки за жребци по целия свят вратите имат една и съща височина. И никой слуга, който е по-висок от определения ръст, не може да стане жребец. И твоята самка също е прекалено висока. Това е много мъдър закон, Хю. Не аз съм го измислил; бил е измислен много отдавна, от Тяхна милост в ония години. Ако им позволим да се раждат по-високи, ще се наложи по-често да ги наказваме, а това не е добре както за слугите, така и за господаря. Не, Хю. За всичко си има причина. Но не искай от мен невъзможното. — Той се надигна от дивана, на който седеше и разговаряше е Хю, и седна до масата за игра на карти. Взе колодата и рече: — Дай да не говорим повече за това. Знаеш ли как се реди двоен пасианс?