• Испор е следващият владетел от Апокрифния летопис и наследява цар Слав.
Цар Испор е носен в кошница 3 години. Това е съпоставително с библейския разказ за пускането на Мойсей в кошница по водите на Нил по време на египетския плен. Годините на царуване на Испор отново са огромни — 172 г. Забележителното събитие на неговото управление е строежа на градовете Дръстър и Плиска. Плиска е наречен в оригинала „Плюска“ и е посочен като столица на държавата. Изхождайки от значението на град в смисъл на религиозен център, тук може да се мисли за езическия храм (или голямата християнска базилика?) в Плиска. Изглежда строежа на храмове и религиозни средища не е техническо понятие, а държавно строително — административно и политическо. Факт, е че Дръстър остава епископален център и дори втори по значение град в славянобългарската държава до падането й под византийска власт през 1018 г. Усиленото администриране в земите на новосъздената държава на юг от р. Дунав през 681 г. е потвърдено от византийския хронист св. Теофан Изповедник и от археологическата картина на областта. Сведения за религиозно-административния характер на градовете се съдържат и в каменните надписи от началото на IX в.
Най-любопитното сведение в рубриката за Испор е провъзгласяването му за враг на измаилтяните, т.е. хазарите, които са юдеи. В това отношение Апокрифния летопис не противоречи на казаното от византийските хронисти, останали непреведени през Средните векове, но не среща открито потвърждение в Именника, който остава безмълвен за противоборството между юдеите и българите. Апокрифния летопис тук обаче е подкрепен от Повест временных лет и от руско-слаявнската традиция, свидетелстваща за борбата на слявните против „жидовете“.
Второто впечатляващо съобщение в рубриката за Испор е двойното народностно назоваване на българите, разглеждащо тяхното име в синхрон и диахрон. Летописецът настоява за родство, съжителство или съседство с етиопите, което несъмнено преставлява препратка към антични текстове, най-вероятният от които е Омировата „Илиада“, защото е най-разпространена през Средновековието. „Етиопският“ произход на българите предполага разпознавателно обвързване на народностната терминология на средновековния историк с речника на античните писатели, поети и митописци. Според Омировата версия етиопите живеели близо до Индия, но имало също така и етиопи, които живеели на север, близо до Океана. Именно с тези вторите етиопи най-вероятно българският писател отъждествява и славянобългарите преди заселването им на юг от р. Дунав. Именника има косвена връзка с етиопите, защото остригването на главите — факт, подчертан от съставитля на Именника — се свързва от старогръцкия писател Херодот с източните етиопи. В тази връзка се намират и куманите, които често пъти се наричат „скити“ от византийските писатели, а остригването в кръг, както и в Именника е скитски обичай.
Досредновековното обвързване на кумани и българи (вторите се нарекли така по времето на пророк Исай според Апокрифния летопис от XI в.) обяснява някои любопитни факти от историята.∗ Разработката на сведението за куманския произход е важна за ранната българска история и в частните изследвания върху Именника. Куманите нямат дванадесетгодишно циклично летоброене с животински названия на месеците и годините. За куманите съществува и запазен словник, наречен „Codex cumanicus“, където са запазени редица думи от кумански, имащи успоредици в българския език. Връзката кумани-българи, напълно действителна в средновековната ни история поставя по такъв начин съмнение относно съществуването на някакъв животински календар в летоброенето на славянобългарите. След като го няма при куманите, с които най-често освен с хуните са сравнявани българите, то и при владетелите от Велика и Дунавска България не може да се търси дванадесет степенен животински цикличен календар от китайско-тюркски тип.
Испор е отъждествяван в историографията с Исперих (Есперерих) княз от Именника. Пояснението за куманите и за създаването на Плиска отговаря почти дословно на сведението в Именника за преместване на центъра на властта на степната империя на „другата страна на Дунав“.
• Изот наследява Испор и царува 100 години и 3 месеца, като също издига градове. Важният политически факт от управлението му е победата над юдеите (или хазарите), представени с името на техния владетел Осий, чието име е ветхозаветно. Изот е събирателно име на останалите имена от Именника, или е отделно име, което се разграничава от традицията на Севар и Кормисош. Напълно е възможно Изот да бъде един от българските областни управители, подвластни на върховния български княз.