• Борис, единият от синовете на Изот наследява царството и покръства българите. Вместо да остави построени градове, този знаменит български цар строи черкви.
Строежът на черкви както личи по всичко казано от създателя на Българския апокрифен летопис ознаменува избора на новата вяра — християнството. Вярата в Христа определя и новата характеристика на достопаметните владетелски дела — построеният храм, заменил езическото светилище — град. Или могила. Впрочем редно е човек да се сети за десетки хилядите могили на територията на съвременна България и да попита техните разкопвачи чие дело се те — Първобългарско или тракийско? Интересното сведение в рубриката за св. цар Борис I е отсъствието на жена в живота му. Монашеският обет на българския владетел, известен също така и от византийските хроники стои подчертан с явно одобрение. Царят-аскет впрочем е важна личност в средновековното политическо битие и стои противопоставен на езическото многоженство и разпуснатост, засвидетелствани за Крум и отхвърлени от папа Николай I в Отговорите по допитванията на българите. Отсъствието на жена в рубриката за св. цар Борис I Покръстителя представлява и своеобразна засечка с изложенията в Именника, където отсъства име на жена, докато в руските и сръбските владетелски родословия присъства жени-владетели или основатели на рода.
Покръстителят управлява 16 години „без грях и жена“.
Естествено изследователят би си задал въпроса „Защо Именника спира до св. цар Борис I и защо въпреки своята езическа характеристика присъства в християнски Хронограф?“ Отговорът е следният: Защото Именника е част от общата история на степната империя, и той е включен от съставителя на Хронографа, за да не се получат празноти в разказа, продължен впрочем с византийските преведени хроники и текстовете за българската християнска история — историята на книжовниците и епископите.
• Симеон, брат на Борис (sic!), царува след него 130 години и отново създава градове — Преслав, Звечан. Отбелязано е преместването на столицата от Плиска в Преслав.
Изненадваща е липсата на каквато и да била податка за войните на цар Симеон срещу византийците и маджарите. Напротив — епохата на управлението му е описана като мирна и благородна!?!?.
• Петър, син на Симеон, благочестив цар царува 12 години без грях и жена, подобно на чичо си Борис.
Времето на св. цар Петър I е датирано по много интересен начин. От една страна се съобщава и за византийския василевс Константин VII Багрянородни. От друга страна обаче събитията в рубриката се връщат назад във времето, когато император Константин Велики основава Константинопол. Смесените данни за българското Покръстване и приемането на християнството като държавна религия по времето на император Константин, както и спомена за намирането на Христовия Кръст по любопитен начин се пресичат в Българския апокрифен летопис от XI. Тук Апокрифния летопис следва близките нему „Историкии“ и „Кратък летописец“.
• Селевкий (?), наречен Симеклит, е следващият български цар, който царува в Средец 37 години и създава 5 града — Пловдив, Срем, Брезник, Средец, Ниш.
В Апокрифния летопис е отбелязан, макар и негласно, един много важен факт. Става дума за разделението на българската земя на две части — Източна и Западна, всяка от тях вероятно с автономно управление. Всички изброени градове без Пловдив могат да бъдат открити в западната част от политическата карта на България. Преместването на владетелския център от Източна в Западна България през X в. е неоспорим факт.
Рубриката за Селевкий (Симеклит) е помощна при разчитането и обясняването на Именника, защото указва съществена черта в политическата традиция на българите — владетелите да притежават прозвища (втори имена). В списъка на князете Дуло е наречен Вихтун, а в Апокрифния летопис Селевкий е наречен Симеклит. Това двойно назоваване е важно, защото то свидетелства за двойно наименование в летописите и в народната памет. Така пред историка се очертава още една трудна задача — да определи къде и в кои случаи е използвано прозвище и къде — владетелско име.
• Константин цар следва след Селевкий. Новият владетел създава 9 града и град Бдин, наречен „Седмовърхи Вавилон“, царува 62 години в своята страна и заселва българската земя.
Впечатление прави обстоятелството, че дейносттта на владетелите отново засяга Западна, а не Източна България.
• Симеон цар наследява Константин и царува 12 години без да се запомни с нищо.
• Никифор идва след Симеон като царува 43 години — създава Мотик, Морунец, Сяр, Белград, Костур и Никопол.