Отново действието се развива в Западна България или казано с езика на християнските административни и културни понятия — в диоцеза на Охридската архиепископия.
• Симеон, наследника на Никифор е представен като зъл цар, разорил българското и гръцкото царство. Неговото пребиваване в царството е определено на 4 години.
Цитираното съобщение е важно, защо то показва интересна особеност при политическото броене в българската историческа книжнина, когато иде реч за определяне годините на властване. Изглежда принцип на съставителя е като години на управление да приема само онези, през които царят пребивава в страната или престолния град. Тази подробност означава, че ако същата политико-философска идея от Българския апокрифен летопис е заложена и в Именника, то броят на посочените години в края на княжеските рубрики не би отговарял на „тюркския календар“, защото различините глаголи „жытъ“ за Авитохол и Ирник, и „дръжа“ за Коуртъ и събирателното управление на петимата князе, предполагат различно смислово тълкование. Средновековният български летописец изглежда прави някаква тънка разлика между време на живот и време на управление. В това ключово различаване се крие и особеното отношение на летописеца към всеки различен княз дошъл на власт. Властта от своя страна е приемана не само като осъществяване на светска военно-родова институция, но и като религиозна абстракция, свързана с представите за отвъдното. Силно впечатление прави обстоятелството, че и в Именника, и в Апокрифния летопис от XI в. легендарните царе-благодетели живеят дълги години и пребивават в държавата си. Обратно, злите и лошите живеят малко и умират извън пределите на страната. Ако това не е прост морализаторски похват, то тогава може да се мисли за съществуването в средновековна България на особена политическа философия.
• Василий е новият цар, дошъл на власт от друго коляно. Това съобщение на Българския апокрифен летопис е много важно. Първо, то преповтаря Именника на князете в частта му за смяна на характера на управлението посредством смяна на князуващите родове. Второ, използваното понятие „коляно“ разкрива един от синонимите на ключовата в българския език дума „род“, както и нейното значение за политическата и културна история на българите. Изглежда поставянето на „коляно“ като равнозначно на „род“ подсеща за по-голям обхват на думата „род“, извеждаща я като междинно или синонимно понятие на „племе“ и „народ“. Това тълкование разширява възприемането на родовите имена в Именника, които може и да не са само семейни названия. Предпочитанието на библейски термин от страна на средновековния летописец е указание за непосредственото използване на Библията като народностен и политически първообраз за съставянето на Български апокрифен летопис от XI в. Управлението на цар Василий е 30 години, като отново символ на благочестието е отсъствието на жена и грях.
• Мойсей, Аарон и Самуил, които са синове на пророчица по времето на Василий.
Личността на пророчицата и имената на владетелите отново насочват вниманието към старозаветните библейски образци, какъвто образец е ползвал и съставителя на Апокрифния летопис. Годините на управление на тримата братя не са указани и това е прецедент за летописта. Времето на синовете на пророчицата ознаменуват годините на безвластие (народовластие и изборност на предводител) и една любопитна логика в ранната българска държавност. Овластяването по избор на народа винаги е свързано със силни пророчески дарби и свръхестевени способности. Боговдъхновеността е основно изискване за владетелскта легитимност в дните на изпитания и трусове в княжеския или царския двор. Същата зависимост между пророчества и владетелско изборно право се забелязват и в други случаи от българската история — Ивайло или въстанието на Асен и Петър. Присъствието на особена Божия промисъл във властта проличава и във възхвалявания аскетизъм от страна на писателя, когато иде реч за благочестието на владетелите.
Важното съобщение на Българския апокрифен летопис е присъствието на жена-пророчица. В Именника на князете, както и в главите на Апокрифния летопис до появата на Самуил и неговите братя отсъства какъвто и да било намек за жена. Вероятно тук отново се следва първообразецът на св. Библия, защото жената-пророчица се появява в Стария Завет, когато иде дума за военни изпитания, робство или плен — например такъв е случаят с Юдит или Естир.
• Августиан, синът на Самуил, царува 37 години, онаследявайки властта от братята.
• Друг цар от вдовица (безименен владетел) 3 години.