Другата разлика, освен липсата на пълни успоредици във владетелския списък и Апокрифния летопис е отсъствието на родово име. Родове като Дуло или Оукил в списъка на князете, отсъстват като податка в Апокрифния летопис. За всеки цар там обаче е посочен неговият наследник заедно с указание на характера на връзката — син, брат или просто приемник от друго коляно. За Именника отсъстват указания за преките връзки, а съставителят му се ограничава единствено с посочване на рода. Дали обаче в княжеския списък иде реч за синове и братя или за приемници и племенници — не може да се каже със сигурност.
Третата разлика между двата документа се състои в липсата на специфичен владетелски белег в политическия знак на царете от Българския апокрифен летопис от XI в., разпознат за князете от Именника, които „дръжаха княжение остриженами главами“. Царете нямат физически характеристики на законната си власт, докато за князете това е остриганата коса. Владетелите в Апокрифния летопис притежават нравствени качества напълно в духа на християнската политическа теория и личностна аскетика.
Несъмнен факт е, че синонимът на „българин“ в Апокрифния летопис е християнин и заедно с верската обвързаност, чрез името на цар Слав, показва славянската родова (народностна) зависимост. В Именника липсва открито изказана религиозна принадлежност, освен може би податките на неразчетените словосъчетания, обявени за „животински календар“. Липсва също така и непосредствено указание за народностната принадлежност на князете. Точно тук се намира и големият въпросителен знак при тълкуванието на Именника на князете.
Сравнителният преглед на двата исторически паметника на българската политическа история от епохата на Първото българско царство показва и други особености. Внимателното вглеждане в духа на кратката владетелска хроника, наречена Именник на българските князе, установява принципно деление на два главни периода. Първият период започва от Авитохол и завършва с посочването на последния, 5-ти княз Безмер, управлявал България отвъд (от север) на р. Дунав, тъй като летописеца гледа най-вероятно от мястото на Московското княжество или Новгород. Вторият период започва след преминаването на реката и продължава до неизвестната дата на съставяне на първоначалния ръкопис. Ударението в текста на Именника попада върху три неща — управлението на рода Дуло и преврата, остриганите глави и преселението отатък р. Дунав. В краткия текст съществува и трети подпериод, отбелязващ времето на преврата на Кормисош. Някои учени, занимаващи се с Именника приемат преврата за главна разделителна черта на управлението, защото тогава се сменя управляващата династия. Логиката на пояснение на Именника наистина позволява такова разделение. Но основното пояснение за законността на властта не е толкова присъствието или отсъствието на второто име (прозвище) на Дуло — Вихтун, а владетелският белег — остриганите глави. От тази гледна точка интерес представлява и използвана от съставителя на Именника дума за преврат — „измени“. На български език тази дума означава смяна, промяна, но значи и предателство към държавното управление. „Измяната“ обаче не е попречила на безименния съставител да включи Кормисош и наследниците му в следващите княжески рубрики. Това означава, че измяната не е държавно-политическа, а религиозна и като се вземат предвид все повече нараставащите сведения за ранното покръстване на Кубрат и Тервел предположението за езически преврат през средата на VIII в. вече става прекалено сериозно.