Неясни остават и събитията във времето, запълващо празнините (ако съществуват), оставени в управлението на владетелите докато трае прехода на властта от север на юг. Никъде не е отбелязана в текста на Хронографите пряката приемственост между Исперих и Безмер. Ако допуснем, че малкото години означават време на война по аналогия със системата на отбелязване при Апокрифния летопис, то управлението на Безмер несъмнено е съпътствано от военни сблъсъци. Това предположение отговаря на данните у византийските хронисти, които свидетелстват за българо-хазарски сблъсък преди преселението на Исперих. Дали обаче трети княз не е застанал между него и Исперих, изследователят може само да гадае. Краткостта на княжеския списък подсказва, че липсата на „междинни“ князе не означава, че не ги и имало. Или че по-късните князе не са по-малки владетели на по-малки и незначителни области.
Сравнен с по-пространния разказ на Апокрифния летопис, Именника показва липса на достатъчно данни за достойнството на владетелите в разнообразните служби на властта. Единствено Гостун е споменат като наместник, но каква е била логиката и подредбата на цялата политическа йерархия — дали пророците заемат непосредствено високо място във властта или други лица стоят в близост до владетелите — това Именника не съобщава. Липсват също така сведения и податки за строеж на градове от страна на князете, въпреки изричното указание за строежите на Испор в Апокрифния летопис и косвените податки във византийските непреведени хроники през Средновековието. Тази липса е сериозна, защото в сравнителен план и съобразно логиката на българската народна култура (потвърждваща впрочем силата и значението на обичая да се строят градове и черкви) градовете трябва да присъстват в Именника. Но напълно е възможно това да бъдат неразчетените словосъчетания от вида „шегор вечем“ в края на отделните рубрики.
Отделянето на общи места в Именника и Апокрифния летопис, съчетано с поддръжката на византийски или латински успоредици означава, че отбелязаните събития или факти са по-малко спорни или дори безспорни. Именно от тези безспорни като общи места факти изследователят следва да тръгне при опитите за разчитане на Именника, който е по-фрагментарен и някак си по-различен документ на българската средновековна история.
Тройното засичане — в сведението на св. Симеон Логотет от преведената му хроника, данните в Апокрифния летопис и известието в Именника, потвърждаващо преселение на българите от север на юг (защото отправната точка е р. Дунав) доказва неговата истинност. Съвпадението на имената в един от преписите на Именника — Исперих∗ и данните на Апокрифния летопис — Испор, също доказват безусловно историчността на владетеля. Ако в случая се използва датировката на Теофан Изповедник, който също разказва за преселението на българите, но предпочита Аспарух∗∗ наместо Исперих или Испор, то събитието устойчиво ще се датира през VII в., около 680 г. по времето на император Константин IV Погонат.
Оттук вече може да се тръгне при изясняване времевите пояси при Именника и Апокрифния летопис, като бъдат съотнесени не само със събитията от дунавската история, но и с миналото на цяла Източна Европа.
Наставяйки периодите в двете летописни съчинения, на човек му се хвърля в очи факта, че Авитохол, Ирник, Гостун, Курт и Безмер управляват държавата през времето, когато според Апокрифния летопис българите са били първо „етиопи“, а после „кумани“. Това е времето на скитската или готска история както политически съвсем точно я определят и византийските хронисти от времената преди VII в. Следователно Безмер предхожда или е съвременен с пророк Исай от Апокрифния летопис, но е малко вероятно да бъде един и същ с него. Втората възможност от съпоставянето на периодите и годините е княз Безмер да бъде един и същ владетел с цар Слав от Апокрифния летопис. В такъв случай отделянето на българите от куманите е извършено по времето на княз Курт. Следователно останалите владетели от Именника засягат българската история дотолкова, доколкото българите са били част от управляваната от тях конна империя, наследила без съмнение страшната хунска държава на Атила или направо единосъщна с нея.
Последващите Исперих владетели в Именника на князете — Тервел, Севар, Кормисош, Винех, Телец, Оумор нямат буквални именни успоредици в „Сказание на пророк Исай“. По всяка вероятност те стоят на мястото на цар Изот, баща на Борис и Симеон в Апокрифния летопис. Не е изключено текста да пропуска или обобщава периоди в българската история, излъчвайки един владетел като представителен за дадена епоха. След Изот, т.е. след езическия период идва времето на християнския владетел Борис и с това започва новото, проречено богоопределено начало в българската история. Управлението на Изот отговаря по данни от други хроники като тази на св. Симеон Логотет и на св. Теофан Изповедник на времето на управление на кесаря Тервел, отбелязан и в Именника. Към такова положение на нещата насочва и привичката на двойното наименование в българския политически живот. Разликата в годините на управление на Тервел и Изот съдържа в себе си времето на останалите, неспоменати владетели от Именника в Апокрифния летопис.