Но да се върнем на историографските податки, позволили ни да защитаваме изложените тези. Първи Ганчо Ценов, д-р по философия, лектор в Берлинския университет и много близък като мислене до българската църковна историческа памет, изказва възражение срещу „готската“ и „панславянската“ теза през първите години на ХХ в. След него Д. Даскалов още преди Балканската война пише монография за произхода на българите от скитските племена, описани от Херодот. И веднага Даскалов става неудобен, но не на автономната българска историческа визия. Проучванията на сър Стивън Рънсиман и тяхното правомерно логическо следствия съобразно естественият език на докумените също водят в насока, различна от официалната историография през ХX в. Мнението на известният английски учен относно сведенията от Именника е коректно и текстуално продуктивно. Друг българин — Иларион Райчев — публикува през 40-те години на ХX в. концептуален труд за произхода на българите от трако-скитската антична общност. Книгата му бива строго забранена слез 1944 г., когато съветската наука вече е разполагала със свой прочит на ранната българска история, който прочит е изключвал всички теории по произхода на българите, с изключение на теорията на Петербургския възпитаник Васил Златарски. Така много писатели досежно най-старинната българска история стават забранени и дори не са включвани в справочните издания на историческата библиография.
Следователно предлаганото от нас крйно историческо заключение в текста не е сензационно. То е интересно с това, че някои заключения на автора, постигнати вследствие интегралния анализ на историческите свидетелства, бяха потвърдени постфактум от издирената в рехавите книжни фондове забранена българска историография.
Освен тематичното съвпадение със заключенията на сравнително стари текстове, предложеното четиво има съвпадения и успоредици и с резултата от по-нови исторически трудове. Например идеята, че Именникът на българските ханове трябва да се нарича Именник на българските князе е идея на покойният световен учен Иван Венедиков. Неговите знаменити книги и устни консултации подкрепиха интелектуално и морално автора да продължи своите изследвания. Поощрения, но и възражения срещу метода на проучване и философстването чрез историческата логика, с което помогна да се специализира настоящето изследване, направи и най-големият български учен в областта на Палео балканистиката и Античността Александър Фол. Неговите забележки и отрицания предупредиха автора да не бърза с оповестяване на крайните си исторически изводи и заключения докато не разгледа и преразгледа внимателно целият обществен контекст, в който може да функционира едно такова проучване. Много колеги от СУ „Св. Климент Охридски“ също изразиха своята професионална и морална подкрепа, но по висши етични съображения ще запазим имената им в тайна, като изкажем съвкупна благодарност на всички историци, етнолози, културолози и старобългаристи, с чиито блестящи умове и енциклопедични знания съдбата ни е срещала. И не на последно място, изказваме благодарност на личните ни приятели, чийто добросъвестен и разностранен общ поглед върху проучвания частен исторически проблем спомогна да се прецени важността и актуалността на разглеждания проблем съобразно интересите на широката публика.