Испор в „Апокрифния летопис“ управлява 172 години + 3 години носен в кошница. Това прави 175 г. без да се брои времето, когато пораства и става от дете юноша или от юношата-мъж. Ако се приспадне и времето на съзряване, то тогава живота и властването на Испор се определят приблизително на около 190 години и то в най-добрия случай. Същевременно Исперих княз държи властта 61 години според Именника — разликата е тройна!!! Големият брой години при Испор позволяват да се мисли за съществуването на „скрити“ князе, най-вероятно това да са Курт и Безмер от Именника или пък само Безмер. В такъв случай легендарният Слав от Апокрифния летопис би отговарял като исторически тип на Ирник или Авитохол. Очевидно Слав (славянско име-прозвище) се засича с тях, ако не са едно и също лице. Кръстосаната съпоставка на годините от Именника и личностите на князете, управляващи Княжеството към годините от Апокрифния летопис, отнасящи се към личностите на царете би могло да отвори неочаквани ниши между общите и близки рубрики.
Втората възможност, обясняваща отсъствието на Тервел, Телец и Кормисош в Апокрифния летопис е вероятното административно или политическо разделение на Западна и Източна България, състояло се около или веднага след създаването на българската държава през 681 г. Косвени данни, потвърждаващи подобно деление се намират във византийските извори, свидетелстващи за преселение на славяни на запад, данните за българско присъствие в Охридско и Солунско, медальоните на Кубер, Мавър и др. владетели, извадени от територията на днешната Македония.
Фактът, че „дългите периоди“ на управление в Именника и Апокрифния летопис са точно пет, и че отбелязват пренасянето на столицата от север на юг от река Дунав недвусмислено доказва общият възглед върху начина на съставяне на историческо съчинение. Ако годините се нанесат в сравнителна таблица, засечена в общото име и общите данни — Испор княз (цар) — биха се отворили пролуки, в чиите места могат да бъдат поставени неупоменатите владетели, известни от други извори.
Ето как изглежда сравнителната таблица на годините в Апокрифния летопис и Именника на българските князе:
| Български апокрифен летопис — пореден цар | Брой години | Брой години | Именник на българските князе — пореден княз |
|---|---|---|---|
| цар Слав | 119 | 300 | княз Авитохол |
| цар Испор | 172 | 150 | княз Ирник |
| цар Изот | 100 г. и 3 месеца | 2 | княз Гостун — наместник на Ирник (Дуло) |
| цар Борис | 16 | 60 | княз Курт |
| цар Симеон | 130 | 3 | княз Безмер |
| Общо | 537 г. | 515 г. | Общо |
Отношението от годините на управлението на Авитохол и Исперих до времето на Тервел (или Изот в Апокрифния летопис) е равно на годината, от която започва държавната идея на българските князе с княз Авитохол според Именника. Следователно ако бъдат събрани годините на управление на Авитохол, Ирник, Гостун, Курт и Безмер от Именника ще получим 515 г. Прибавяйки годините на Исперих от Именника ще получим 576, което означава, че към 700 година българската държавна идея има вече близо 580-годишна история. Следователно времето, когато Авитохол се възкачва на престола би могло да се определи към 120 г. сл.Хр., или II в. Тази епоха обаче е много далече от времето на Атила, с когото досегашните изследователи, като сър Стивън Рънсиман например, непрекъснато отъждествяват Авитохол. Ако бъдат извадени годините от Именника за Авитохол — 300 г. — то тогава би се получила 420 година (120+300), т.е. приблизително по времето, когато умира Атила. Ясно е, че за княз Ирник летоброенето някак си би излязло. Но началото на държавната идея, изразена в Именника при всички случаи се намира в тези отдалечени от 681 г. времена, когато римляните нямат достатъчно сведения за северната част на Европа и наричат нейните обитатели германци и сармати. Това е епохата на скитската генеалогия, свързваща скити, сармати, хуни, българи и кумани „преди наричани етиопи“ в една и съща политико-културна традиция и една и съща повествувателна нишка в хрониките. Авитохол е представител на тази обощена скито-сармато-хунска епоха.