— Е, и? — но вече бях разбрал. Вече знаех за проекта „Румоко“, кръстен на маорския бог на вулканите и земетресенията. През двайсти век били приели някакъв проект „Мохол“, имало, естествено, и сделки с газ и мини, които включвали и дълбоко пробиване и използване на „оформени“ атомни заряди.
— РУМОКО — каза той. — Ти знаеш ли нещо?
— Малко. Предимно от научната страница на „Таймс“.
— Това ти стига. Вътре сме.
— Как така?
— Някой се опитва да саботира проекта. Мен ме натовариха да разбера кой, как и защо и да го спра. Опитах се, но досега неизменно се провалям. Всъщност, загубих двама от моите хора при доста странни обстоятелства. После получих картичката ти за Коледа.
Обърнах се към него. Зелените му очи сякаш светеха в тъмното. Той беше с около педя по-нисък от мен и сигурно с двайсетина кила по-лек, но пак си бе доста едричък. Ала сега почти бе заел стойка „мирно“, така че изглеждаше по-едър и по-силен от типа, който пухтеше до мен, докато се изкачвахме насам.
— Искаш да се включа?
— Да.
— Какво ще получа?
— Петдесет хиляди. Може и сто и петдесет — зависи от резултатите.
Запалих цигара.
— И какво трябва да правя?
— Постъпи в екипажа на „Аквина“ — най-добре като някакъв техник. Можеш ли?
— Да.
— Тогава дерзай. После разбери кой се опитва да прецака работата. И ми докладвай — или ги разкарай, по който начин сметнеш за уместен. И тогава ми докладвай.
Изкикотих се.
— Работата май е дебела. Кой ти е клиент?
— Един сенатор на САЩ — отвърна той, — чието име няма да споменавам.
— Мога да позная — рекох, — но няма да се опитвам.
— Ще го направиш ли?
— Да. Парите ще ми свършат работа.
— Ще е опасно.
— Кога не е било?
Разгледахме кръстовете и завързаните за тях дарове — пакети цигари и всякакви други джунджурии.
— И така — рече той, — кога започваш?
— Преди месецът да свърши.
— Добре. Кога ще ми докладваш?
Свих рамене под звездите.
— Когато имам какво да кажа.
— Този път няма да стане така. Петнайсти септември е крайната дата.
— … ако всичко мине без засечки?
— Петдесет бона.
— Ако вземе да става сложно и трябва да се отърва от два-три трупа?
— Както казах.
— Добре. До петнайсти септември.
— Без доклади?
— Освен ако не ми потрябва помощ или имам да кажа нещо важно.
— Този път можеш.
Протегнах ръка.
— Разбрахме се, Дон.
Той наведе глава и кимна към кръстовете.
— Направи го — каза той. — Искам го. Хората, които загубих, бяха много свестни.
— Ще се опитам. Ще се старая, колкото мога.
— Не те разбирам, пич. Ще ми се да знаех как…
— Не става. Ако някога разбереш как, ще съм дотам.
Поехме обратно по хълма и аз го оставих пред квартирата му за тази нощ.
— Да те черпя едно? — подвикна ми на палубата Мартин, когато минах покрай него на връщане от каютата на Карол Дейт.
— Добре — влязохме в корабното барче и си сипахме по едно.
— Трябва да ти благодаря за онова, което направи, докато двамата с Деми бяхме долу. Това…
— Голяма работа — отвърнах, — сам сигурно щеше да го оправиш за минутка, ако някой друг беше долу, а ти се беше случил на мястото.
— Обаче не стана така и много се радвам, че ти си се оказал подръка.
— Всичко е наред — вдигнах пластмасовата чаша за бира. В днешно време те са все пластмасови. Да му се не види! — В каква форма беше шахтата? — попитах.
— Отлична — той намръщи широкото си червендалесто чело и около синкавите му очи се появиха много бръчки.
— Май не си толкова уверен, колкото се мъчиш да изглеждаш.
Той се изкикоти и отпи малка глътка.
— Е, досега такова нещо не е правено. Естествено, всички малко се плашим…
Възприех това като ненатрапчива преценка на ситуацията.
— Но шахтата беше в добра форма — отгоре до долу?
Той се огледа — вероятно се чудеше дали помещението се подслушва. Подслушваше се, но той не казваше нищо, което би могло да навреди — нито на него, нито на мен.
Ако беше така, щях да го накарам да млъкне.
— Да — съгласи се той.
— Добре — аз пак се замислих над лафовете на ниския мъж с широките рамене. — Много добре.
— Странно отношение — рече той. — Ти си само техник на заплата.
— Доста се гордея с работата си.
Той ме изгледа с поглед, който не проумях, и каза:
— Звучи странно, като идея от двайсти век.
Свих рамене.