Намерихме абата в трапезарията. Уилям отиде при него и поиска да разговарят. Абон нямаше как да увърта и ни покани да отидем след малко в покоите му.
Ден шести
ДЕВЕТИ ЧАС
Когато абатът отказва да изслуша Уилям, говори за езика на скъпоценните камъни и изявява желание да бъде прекратено разследването около станалите тъжни събития
Покоите на абата бяха разположени над заседателната зала и от прозореца на просторния, богато украсен салон, в който бяхме приети, отвъд покрива на църквата видяхме да се очертават в ясния и ветровит ден строгите форми на Зданието.
Именно на него се любуваше абатът, който стоеше край прозореца; вдигна тържествено ръка и ни го посочи:
— Ето една достойна за възхищение твърдина — рече той, — чиито пропорции са отражение на златното правило, залегнало в строежа на ковчега. Тя е на три етажа, защото три е числото на Светата Троица, трима са били ангелите, посетили Авраам, три са били дните, прекарани от Йона в утробата на голямата риба, толкова са били и дните, които Иисус и Лазар са прекарали в гроба; толкова пъти Христос е казал „Отче, да щеше да отклониш от мене тая чаша“, толкова пъти се е усамотил да се моли с апостолите. Петър се отрекъл три пъти от него, а той се явил на три пъти на своите хора, след като възкръснал. Три са богословските добродетели, три са свещените езици, три — частите на душата, три са умните създания — ангелите, людете и демоните, три са разновидностите на звука — vox, flatus, pulsus269, три са епохите в историята на човечеството — преди, по време и след закона.
— Чудесно съчетание от мистични съответствия — съгласи се Уилям.
— Но и квадратната форма — продължи абатът, — и тя ни дава ценни духовни напътствия. Четири са основните посоки в света, четири са сезоните, елементите, топлината, студът, влагата и сушата, раждането, израстването, зрелостта и старостта, и небесните, сухоземните, въздушните и водните разновидности на животните, четири са основните цветове на дъгата, четири са и годините, необходими да се стигне до една високосна година.
— Да, така е — възкликна Уилям, — а три плюс четири е равно на седем, най-мистичното число, докато три, умножено по четири, дава дванайсет, колкото са апостолите, а дванайсет по дванайсет е равно на сто четиридесет и четири, числото на избраните.
Абатът нямаше какво повече да добави след последното доказателство за мистичното познаване на отвъднебесния свят на числата. Това позволи на Уилям да се насочи към същината на въпроса.
— Бих желал да поговорим за последните събития, за които размишлявах надълго и нашироко.
Абатът се обърна с гръб към прозореца и изгледа строго Уилям:
— Май ще трябва да си поговорим доста. Брате Уилям, признавам, че очаквах повече от вас. Тук сте от близо шест дни; през това време освен Аделмо загинаха още четирима монаси, двама бяха арестувани от Инквизицията — разбира се, имаше защо, но ние можехме да се избавим от този позор, ако инквизиторът не беше принуден да се занимава със станалите преди това престъпления; и накрая именно поради тези мъчителни събития срещата, на която бях посредник, завърши с печални резултати… Ще се съгласите, че когато ви възложих да разследвате случая със смъртта на Аделмо, аз се надявах, че тези събития ще потръгнат иначе…
Уилям замълча, беше смутен. Абатът имаше право. Още в началото на този разказ споменах, че моят учител обичаше да смайва хората с бързите си изводи, затова беше логично да се чувства засегнат, когато го обвиняваха — при това не съвсем неоснователно — в мудност.
— Така е — съгласи се той, — аз не оправдах вашите очаквания, но ще ви обясня защо. Тези престъпления не са плод на никаква свада или на отмъщение между монаси, а се обуславят от факти, които на свой ред се коренят в далечното минало на манастира…
Абатът го изгледа с безпокойство.
— Какво искате да кажете? И аз разбирам, че ключът за тяхното разгадаване не е злощастната случка с ключаря, която се преплете с друга. Но аз се надявах, че… че вие сте разгадали другия ключ, другия, който може би и аз знам, но за който не мога да говоря; очаквах вие да ми го кажете…
— Ваше преподобие вероятно има предвид нещо, което е узнал при изповед… — Абатът отвърна очи и Уилям продължи: — Ваше преподобие, ако искате да разберете дали аз знам — без да съм го узнал от вас, — че между Беренгарий и Аделмо и между Беренгарий и Малахий е имало някакви нечестиви връзки, трябва да ви кажа, че това е известно на всички в манастира…
Абатът поруменя.
— Не смятам, че е уместно да говорим за подобни неща пред този послушник. Пък и според мен, след като вече се срещнахме, нямате нужда от писар. Излез, момче — рече ми той повелително.