— Защо? Ще се боря, ще си служа с моето остроумие срещу остроумието на другите. Това ще бъде свят, по-добър от този, в който огънят и нажеженото желязо на Бернар Ги смазват огъня и нажеженото желязо на Долчино.
— Това ще означава, че и ти си попаднал в капана на демона. Това означава, че ти ще се сражаваш от другата страна на Армагедон, където ще трябва да стане последната схватка. Но и тогава църквата трябва да съумее да наложи още веднъж правилото за конфликта. Не се боим от богохулството, защото и в проклинането на Господа ние съзираме извратения образ на гнева на Йехова276, който проклина разбунтувалите се ангели. Не се боим от насилието на тези, които убиват пастирите в името на някакви мечти за обновление, защото това е същото насилие на князете, опитали се да унищожат народа Израилев. Не се боим от строгостта на донатистите, от самоубийственото безумие на циркумцелиона277, от сластолюбието на богомилите, от надменната чистота на албигойците278, от жаждата за кръв на флагеланта, от замаяния от злото брат на свободния дух; познаваме ги всички, познаваме корена на техните грехове, който е и корен на нашата светост. Не се боим от тях и най-вече знаем как да ги разгромим или по-точно как да ги оставим да се разгромяват сами, като извисяват най-дръзко до зенита стремежа към смърт, който се ражда от бездните на техния надир. Нещо повече — ще кажа, че тяхното присъствие е ценно за нас, то се включва в Божиите предначертания, защото техните грехове насърчават нашите добродетели, тяхното богохулство насърчава нашата хвалебствена песен, тяхното разюздано покаяние поддържа нашите предпочитания към саможертвата, тяхната престъпност подчертава нашето състрадание така, както и властелинът на мрака с неговия бунт и отчаяние бе необходим, та да изпъкне по-добре славата Господна, начало и край на всяка надежда. Но ако един ден — при това вече не като изключение, присъщо на простолюдието, а като теория на учения, утвърдена чрез незаличимото свидетелство на писмената — изкуството да се смеем стане допустимо и се утвърди като благородно и либерално и престане да бъде нещо машинално, ако един ден някой би имал възможността да каже (и да бъде чут): аз се смея на въплъщението… Тогава не ще имаме оръжия, за да възпрем това богохулство, защото то ще призове всички тъмни сили на плътската материя, ония, които се изразяват чрез пръднята и оригването, и пръднята и оригването ще си присвоят едно право, което е присъщо единствено на духа — да се насочва там, където пожелае!
— Ликург279 бе наредил да издигнат статуя на смеха.
— Прочел си го в пасквила на Клориций, който се опитва да оправдае мимовете от обвинението в кощунство и разказва как някакъв болен бил излекуван от лекар, помогнал му да се смее. Защо е трябвало този човек да бъде изцерен, щом Бог е постановил, че дните му са преброени?
276
277
278
279