— Чух, че станал близък с един мой приятел, Уилям Окам, който е в курията.
— Не го познавам добре. Не ми харесва. Човек без плам, само ум, без сърце.
— Но главата му си я бива.
— Възможно е, но ще го отведе в ада.
— Значи ще го срещна отново там и ще разискваме за логика.
— Млъкни, Уилям — рече Убертино, като се усмихна сърдечно. — Ти си по-добър от твоите философи. Стига да бе пожелал…
— Какво?
— Кога се видяхме за последен път в Умбрия? Помниш ли? Бях се току-що изцерил от моите страдания благодарение на намесата на тази прекрасна жена… Киара от Монтефалко — прошепна той с грейнало лице. — Киара… Когато жената, която по природа е толкова перверзна, се пречисти в светия живот, тя може да стане най-висш проводник на Божията милост. Уилям, ти знаеш, че целият ми живот е най-чиста непорочност (и го сграбчи тръпнещ за ръката), знаеш с каква жестока — да, точно така, — с каква жестока жажда за покаяние се стремях да потъпча у себе си плътските пориви, за да се отдам чист на любовта към разпнатия на кръст Христос… В моя живот три жени са били за мен посланици на небето. Анджела от Фолиньо, Маргерита от Чита ди Кастело (която ми предсказа как ще завърша книгата си по времето, когато бях написал едва една трета от нея), и накрая Киара от Монтефалко. Небето ме възнагради за това, че аз, именно аз, се заех да разяснявам нейните чудотворства и да я провъзглася за светица пред тълпите, преди да се размърда светата църква майка. Ти беше там, Уилям, можеше да ми помогнеш в това свето начинание, а не пожела…
— Но светото начинание, към което ме приканваше тогава, бе да пратя на кладата Бентивенга, Якомо и Джованучо — възрази тихо Уилям.
— С перверзните си слова те петняха паметта й, а ти беше Инквизитор!
— Именно тогава поисках да бъда освободен от тази длъжност. Онази работа никак не ми харесваше. Ще бъда откровен: не ми хареса и начинът, по който ти принуди Бентивенга да признае своите грешки. Ти се престори, че искаш да влезеш в неговата секта, ако изобщо беше секта, изтръгна всичките му тайни и нареди да го задържат.
— Така трябва да се постъпва с враговете на Христа! Те бяха еретици, бяха лъжеапостоли, воняха на сярата на Долчино43!
— Но бяха приятели на Киара.
— Не, Уилям, не хвърляй сянка върху паметта на Киара!
— Но те бяха в нейната група…
— Бяха минорити, наричаха се спиритуали, а бяха монаси от общността! Не знаеш ли, че при следствието се изясни следното: Бентивенга от Губио се провъзгласявал за апостол, а след това с Джованучо от Беваня прелъстявали монахините, като им казвали, че адът не съществува, че човек може да задоволява плътските си помисли, без да обижда Бога, че човек може да приеме тялото Христово (прости ми, Господи), след като легне с монахиня, че Господ бил по-благосклонен към Магдалина, отколкото към девицата Агнеса44, че това, което народът нарича демон, е самият Бог, защото демонът — това е знанието, а Господ е знанието! Самата света Киара, след като бе чула тия приказки, има видението, в което сам Бог й бе казал, че ония били престъпни следовници на Свободния дух!
— Те бяха минорити, умовете им бяха в плен на същите видения на Киара, а често пъти крачката, която отделя екстазното видение от порива към прегрешение, е много малка — възрази Уилям.
Убертино го хвана за ръцете и очите му се изпълниха със сълзи.
— Не говори така, Уилям. Как е възможно да бъркаш момента на екстазната любов, която те изгаря с тамянови благовония, с разпусната чувственост, която вони на сяра? Бентивенга подканяше да опипват голотата на тялото, твърдеше, че само така човек може да се освободи от властта на чувствеността, гол мъж лежеше с гола жена…
— Et non commiscebantur ad invicem…45
— Лъжа! Те търсеха удоволствието; при плътското желание те не смятаха за грях, ако — за да укротят това желание — мъжът и жената легнат заедно и се опипват и целуват един друг навсякъде, а мъжът да допре голия си корем до голия корем на жената!
Признавам, че начинът, по който Убертино порицаваше чуждите пороци, не будеше у мен добродетелни помисли. Като че ли моят учител забеляза, че съм смутен, и прекъсна светия мъж:
— Убертино, ти целият гориш — и от обич към Бога, и от омраза против злото. Аз исках да кажа, че няма кой знае каква разлика между пламенността на серафимите и пламенния порив на Луцифер, защото те винаги са дело на разпалено докрай желание.
— Има, има разлика, знам я! — възкликна страстно Убертино. — Ти искаш да кажеш, че крачката между желанието към доброто и желанието към злото е много малка, защото винаги става дума за насочване на една и съща воля. Това е така. Но разликата е в обекта, а обектът може да бъде разпознат много добре. От едната страна е Господ, а от другата — дяволът.
43
44