— Имате различни растения, подходящи за различни климати. Как така?
— От една страна — благодарение милостта на Господа, който е поставил нашето плато в една планинска верига, чийто южен склон гледа към морето, откъдето веят топли ветрове, а на север гледа към по-високите планини, които пращат горските балсами. От друга страна, го дължа на умението, което придобих незаслужено по волята на моите учители. Някои растения могат да виреят и при неблагоприятен климат, стига да се поддържа както трябва почвата, да се подхранват и наглеждат.
— Имате ли растения, които стават само за ядене? — попитах аз.
— Мое гладно младо жребче, всички растения, които могат да се ядат, могат да бъдат използвани и за цяр, стига да се спазва нужната мярка. Само ако прекалиш, тогава причиняват болести. Ето например тиквата. Тя е студена, влажна, утолява жаждата, но ако я ядеш развалена, ще получиш стомашно разстройство и трябва да затегнеш червата си със смес от саламура и синап. А лукът? Няколко стоплени и влажни глави лук подпомагат съвкуплението — разбира се, за тия, дето не са дали нашия обет, — но ако ядеш повече, главата ти ще натежи и ще трябва да се лекуваш с мляко и оцет. Ето защо — Добави лукаво той — един млад монах не бива да прекалява с лука. Но ти препоръчвам да ядеш чесън. Стоплен и сух, той е добро средство против отровите. Но не прекалявай, той е причина за обезводняване на мозъка. Бобът подтиква уринирането и угоява, и едното, и другото е Много хубаво. Но бобът е причина за лоши сънища. Но не до такава степен, както ги причиняват някои други растения, защото има и растения, предизвикващи лоши видения.
— Кои са те? — попитах аз.
— Виж го ти този послушник, много иска да знае. Тия неща трябва да ги знае само билкарят, иначе всеки може да тръгне да продава видения, тоест да лъже с помощта на билките.
— Но в такъв случай е достатъчно малко коприва — обади се Уилям — или роибра, или олиерибус и човек е застрахован против виденията. Надявам се, че имате тези треви.
Северин погледна изпод вежди моя учител.
— Интересуваш ли се от билкарство?
— Малко — отвърна скромно Уилям. — Веднъж ми попадна „Theatrum Sanitatis“51 от Убубхасим Балдах.
— Абул Асан ал Мухтар ибн Ботлан.
— Или Елукасим Елимитар, както предпочиташ. Питам се дали ще мога да намеря тук копие от тази книга.
— Да, и то от най-хубавите, с ценни илюстрации.
— Хвала Богу. А „De virtutibus herbarum“52 от Платеарнус?
— И нея, и „De plantis“53 от Аристотел, преведена от Алфред от Сарешел.
— Чувал съм, че тази книга не е от Аристотел — възрази Уилям, — така, както бе установено, че Аристотел не е автор и на „De causis“54.
— Така или иначе, това е една чудесна книга — рече Северин; моят учител го подкрепи горещо, без да запита билкаря дали той има предвид „De plantis“ или „De causis“ — две книги, които не познавах, но за които разбрах от разговора, че трябва да са много ценни.
— Ще се радвам — заключи Северин, — ако си поприказваме по-задълбочено за билките.
— За мен ще бъде още по-голямо удоволствие — отвърна Уилям, — но няма ли да нарушим правилото за мълчанието, установено във вашия орден?
— Правилото — рече Северин — в течение на вековете се е приспособило към изискванията на различните братства. Правилото предвиждаше напътствията Божии, а не да учим; но ти знаеш приноса на нашия орден за изследванията на Божиите и човешките дела. Ще ти кажа и друго — правилото предвижда обща спалня, но понякога, както е при нас, монасите трябва да имат възможност да размишляват и нощем, затова всеки от тях живее в отделна килия. Правилникът е много строг по отношение на мълчанието; при нас не само монахът, занимаващ се с физически труд, но и монахът, който пише или чете, не бива да разговаря със своите събратя. Но манастирът е преди всичко братство от учени, та често пъти е от полза монасите да обменят натрупаните знания. Всеки разговор, отнасящ се до нашите проучвания, се смята за законен и ползотворен, стига да не се води в трапезарията или по време на църковните служби.
— Имал ли си възможност да разговаряш продължително с Аделмо от Отранто? — запита рязко Уилям.