Така се запознахме с Никола от Моримондо, майстора стъклар на манастира. Той ни поясни, че в задната част на ковачницата духали и стъкла, докато в предната част, където работеха ковачите, стъклата се свързвали с оловни връзки, за да се направят големи витражи. Но, добави той, големите витражи, която разкрасяваха църквата и Зданието, били изработени най-малко отпреди два века. Сега се занимавали само с по-дребни работи или с поправката на това, което се разваляло с времето.
— И то с голяма мъка — добави той, — защото не успяваме да докараме боите, както са били едно време, особено синия цвят, който можете да видите в хора; той е толкова чист, че когато слънцето е високо, в кораба на църквата струи райска светлина. Стъклата в западната част на кораба, подменени наскоро, не са от същото качество и това може да се забележи през летните дни. Няма смисъл — добави той, — ние не притежаваме знанията на древните люде, времето на исполините е отминало!
— Джуджета сме — съгласи се Уилям, — но джуджета, изправени на раменете на тези исполини, и макар и дребнички, понякога успяваме да видим по-далеч от тях, отвъд хоризонта.
— Кажи ми какво умеем да правим по-добре от тях! — възкликна Никола. — Ако слезем в криптата на църквата, където се съхранява съкровището на манастира, ще видиш толкова изящно изработени мощехранителници, че това малко чудовище, което работя сега с толкова мъка — и посочи творбата си на масата, — ще ти се стори тяхно бледо копие!
— Не е писано, че майсторите стъклари трябва да продължават да правят прозорци, а златарите — мощехранителници, щом майсторите в миналото са умеели да направят такива изящни неща, на които е съдено да пребъдат във вековете. Иначе земята ще се напълни с мощехранителници, и то във време, когато има толкова малко светии, чиито мощи заслужават да бъдат запазени — подметна Уилям. — Нито пък трябва да се спояват прозорци до безкрайност. Но в редица страни видях нови неща, направени от стъкло, които ни карат да мислим за един утрешен свят, в който стъклото не ще бъде поставено в служба единствено на църквите, а ще подпомага и слабостта на човека. Искам да ти покажа нещо, създадено в наши дни, нещо, от което имам честта да притежавам един извънредно полезен екземпляр. — Пъхна ръце в расото и измъкна очилата си, които смаяха нашия събеседник.
Никола пое с голям интерес очилата, които му подаде Уилям.
— Стъклени очи с капсула! — възкликна той. — За тях ми разказваше един монах на име Джордано66, с когото се запознах в Пиза! Разправяше, че били изнамерени преди по-малко от двайсет години. Но аз разговарях с него преди повече от двайсет години.
— Мисля, че са били изнамерени много преди това — рече Уилям, — но се правят трудно, нужни са опитни майстори стъклари. Отнемат много време и много труд. Преди десет години чифт от тези стъкла за четене се е продавал в Болоня по шест солди. А тези ми ги подари преди десет години един голям майстор — Салвино Армати; през цялото това време ги пазя най-грижливо, сякаш са — а и вече са станали — част от моето тяло.
— Надявам се, че ще ми позволиш да ги разгледам тези дни, бих искал да направя нещо такова — рече с вълнение Никола.
— Разбира се — съгласи се Уилям, — но имай предвид, че дебелината на стъклото трябва да се изменя в зависимост от окото, към което трябва да се приспособи, и трябва да направиш много такива лещи, Да ги изпробваш на пациента, докато се уточни нужната дебелина.
— Възхитително! — продължи Никола. — А мнозина ще заговорят за магия, за нечестиво дело…
— За тия неща наистина може да се говори като за магия — съгласи се Уилям. — Но има две форми на магията. Има магия, която е дело на нечестивия и цели да подяде човека чрез деяния, за които не е уместно да говорим. Но има и друга магия, която е Божие дело; в нея Божието учение се проявява чрез науката на човека, която служи за преобразяване на природата, а една от целите й е да удължи живота на човека. Това е свята магия, на която трябва да се отдават все повече учените, и то не само за да откриват нови неща, а и за да разгадаят отново много тайни на природата, които Божията мъдрост е разкрила на евреите, на гърците, на други древни народи, а днес дори и на неверниците. (Да знаеш само какви чудеса из областта на оптиката и науката за виждане има в книгите на неверниците!) Та християнската наука трябва да си възвърне владението на всички тия знания, да ги отнеме от езичниците и неверниците като от хора, незаслужаващи да ги притежават.
66