— Но защо хората, които владеят тези знания, не ги предадат на цялото паство Божие?
— Защото не цялото паство Божие е готово да поеме толкова тайни; често се е случвало носителите на тези знания да бъдат смятани за магьосници, свързани с дявола, и са заплащали с живота си желанието да направят другите съпричастни на съкровищницата от притежаваните от тях знания. Самият аз, на процесите срещу хора, заподозрени, че общуват с дявола, трябваше да внимавам да не използвам тези лещи и да прибягвам до помощта на усърдни секретари, които да ми четат нужните ръкописи; иначе в тоя момент, когато присъствието на дявола се чувстваше от всички, и всички, така да се каже, долавяха вонята на сяра, щяха да гледат на мен като на приятел на инквизираните. Пък и великият Роджър Бейкън предупреждаваше, че невинаги тайните на науката трябва да стават всеобщо достояние, защото някои биха могли да ги използват с лоши намерения. Често пъти се налага ученият да представя за магьоснически книги, които не са магьоснически, а чисто научни, за да ги пази от очи, които не трябва да ги видят.
— Значи ти смяташ, че простолюдието може да използва тези тайни за лоши цели — рече Никола.
— Що се отнася до простолюдието, боя се, че мнозина могат да се изплашат, като помислят тези тайни за ония деяния на нечестивия, за които толкова често чуват да се говори от проповедниците. Слушай, случвало ми се е да се запозная с много опитни лекари, които бяха получили церове, способни да излекуват веднага определена болест. Но те даваха своя мехлем или настойка на простите хорица, като съпровождаха действието си със свети слова и напевни изрази, напомнящи молитви. И не защото тези молитви притежаваха целебна сила, а за да могат простите хорица, вярвайки, че изцерението ще дойде благодарение на молитвите, да погълнат настойката или да се намажат с мехлема и да оздравеят, без да обръщат голямо внимание на целебната им сила. Правеха това и с още една цел — за да може душата, възбудена от вярата в свещените формули, да се приготви по-добре за действието на цера върху тялото. Но често съкровищницата на науката трябва да се пази не от простолюдието, а от други учени. Днес се правят изумителни машини, за които някой ден ще ти разкажа, с които наистина може да се направлява развитието на природата. Но тежко ни, ако те попаднат в ръцете на люде, които да ги използват, за да разширят земната си власт и задоволят жаждата си за владичество. Казаха ми, че в Китай някакъв учен бил получил прах, който в допир с огъня можел да предизвика силен гръм и голям пламък, като разруши всичко на много разтези наоколо. Чудесно средство, ако бъде използвано, за да се отклони течението на реките или да се разбиват камъни там, където трябва да се разорават и почистват целини. Но ако някой го използва, за да нанесе вреда на своите врагове?
— Може би ще бъде добре, ако става дума за врагове на християнството — рече предано Никола.
— Може би — съгласи се Уилям. — Но кой е днес враг на християнството? Император Лудвиг или папа Йоан?
— Боже господи! — възкликна изплашено Никола. — Не бих могъл да реша сам такъв мъчителен въпрос!
— Виждаш ли? — каза Уилям. — Понякога има смисъл някои тайни все още да се забулват с неясни приказки. Тайните на природата не се пренасят в кози или овчи кожи. В книгата за тайните Аристотел твърди, че ако се оповестяват прекалено много тайни на природата и изкуството, се нарушава една небесна забрана и от това нарушаване могат да последват много злини. Това не значи, че тайните трябва да останат неразкрити, но учените трябва да мислят кога и как да го сторят.
— Поради това — рече Никола — в места като нашия манастир не всички книги трябва да бъдат достъпни за всички.
— Това е друго нещо — каза Уилям. — Човек може да съгреши поради прекалена бъбривост или поради прекалено мълчание. Не исках да кажа, че трябва да крием изворите на науката. Според мен това е голяма злина. Исках да кажа, че като се занимава с тайни, които могат да породят както добро, така и зло, ученият има правото и дълга да си служи с неясен език, достъпен единствено за равните нему. Пътят на науката е труден, трудно е да се разграничава доброто от злото. И често пъти учените, наши съвременници, са само Джуджета, изправили се на раменете на други джуджета.