— Едва ли ще мога да кажа много повече от това, което казах преди пет години в Авиньон. Кой ще дойде с Микеле?
— Някои от участниците в капитула в Перуджа — Арнолд от Аахен, Хю от Нюкасъл…
— Кой? — запита Убертино.
— Уго от Новокаструм, извинявай, служа си с родния език дори когато говоря латински. А също и Уилям Олнуик. А от францисканците от Авиньон ще можем да разчитаме на Джироламо, глупака от Кафа; може би ще дойдат и Беренгарио Талони и Бонаграций Бергамски.
— Да се уповаваме на Бога — рече Убертино. — Тия, дето спомена последни, ще гледат да не си навлекат омразата на папата. А измежду коравосърдечните кои ще подкрепят становищата на курията?
— Ако трябва да съдя по писмата, които получих, мисля, че ще дойдат Лоренцо Декоалконе…
— Лукав човек е той.
— Жан д’Ано…
— Той е много изкусен теолог, пази се от него.
— Ще внимавам. И накрая — Жан дьо Бон.
— Той ще спори с Беренгарио Талони.
— Да, убеден съм, че ще бъде забавно — рече моят учител, който беше във великолепно настроение. Убертино го погледна и се усмихна колебливо.
— Никога не мога да разбера кога вие, англичаните, говорите сериозно. Няма нищо забавно в този толкова сериозен въпрос. Става дума да се запази орденът, на който ти принадлежиш и който дълбоко в сърцето си все още смятам и за мой. Но аз ще увещавам Микеле да не отива в Авиньон. Йоан иска да го види, търси го, кани го прекалено настойчиво. Не вярвайте на този стар французин. Господи, в какви ръце попадна Твоята църква! — И се обърна към олтара. — Превърната в блудница, изнежена от разкоша, тя се е свила в похотливостта подобно на змия в топло гнездо. От голата непорочност на Витлеемската кошара, направена от дърво, както е било от дърво и дървото на живота на кръста, до вакханалиите от злато и камък; ето на, и тук, нали видя портала, държат на пищните изображения! А и времето на Антихриста наближава. Уилям, страх ме е! — Той се огледа, втренчил широко отворените си очи в мрачните кораби така, сякаш Антихристът щеше да се появи всеки миг, та и аз — да си кажа право — очаквах да го зърна. — Наместниците му вече са тук, пратил ги е, както Христос бе пратил своите апостоли по света. Те тъпчат църквата, прелъстяват с измама, лицемерие и насилие. И ето че Бог ще трябва да прати своите служители Илия и Енох 47, които е запазил живи в земния рай, та един ден да объркат Антихриста, и те ще дойдат да пророчестват, облечени в конопени дрехи, и ще проповядват покаянието с пример и слово…
— Те вече са тук, Убертино — рече Уилям, като посочи францисканското си расо.
— Но те още не са победили; сега е времето, когато обзетият от ярост Антихрист ще заповяда да убият Енох и Илия и да унищожат телата им, така че всички да ги видят и да се боят да им подражават. Така, както искаха и мен да убият…
Изпаднал в ужас, аз си помислих, че Убертино е жертва на някаква божествена мания, и се побоях за неговия разум. Сега, след толкова време, като знам това, дето знам, тоест че няколко години по-късно той бе убит тайнствено в един град в Германия и не се разбра от кого, изпадам в още по-голям ужас, защото е повече от очевидно, че онази привечер Убертино бе изрекъл пророчество.
— Знаеш ли, абат Йоахим е казал истината. Стигнали сме до шестата ера от човешката история, когато ще се появят двамина Антихристи — мистичният Антихрист и самият Антихрист; това става сега, в шестата ера, след като Франциск се появи, за да изобрази на собствената си плът петте рани на разпнатия Христос. Бонифаций бе мистичният Антихрист, а абдикацията на Целестин не бе валидна; Бонифаций бе този звяр, който идва от морето, чиито седем глави означават хули срещу седемте гряха, а десетте рога — хули срещу десетте Божи заповеди; а кардиналите, които го заобикаляха, бяха скакалците, чието тяло е Аполион 48. Ала числото на звяра, ако прочетеш името в гръцки букви, е Benedicti 49 — Той се втренчи в мен, за да види дали съм разбрал, и вдигна поучително показалеца си: — Бенедикт XI бе самият Антихрист, звярът, който излиза от земята! Бог позволи на това чудовище, изтъкано от пороци и нечестивост, да ръководи неговата църква, та добродетелта на неговия наследник да грейне от слава!
— Но, света отче — се осмелих да възразя, шепнейки, — на негово място дойде Йоан!
Убертино допря ръка до челото си, сякаш искаше да заличи досаждащ му сън. Дишаше тежко, беше уморен.
— Да, изчисленията се оказаха погрешни, ние все още чакаме ангелския папа… Но нали се появиха Франциск и Доминик. — Вдигна очи към небето и изрече, сякаш се молеше (но аз бях уверен, че той рецитираше откъс от голямата си книга за дървото на живота): „Quorum primus seraphico calculo purgatus et cherubinus extensus et pretegens lumine sapientiae et verbo predicationis fecundus super mundi tenebras clarius radiavit…“ 50Да, ако обещанията са били наистина такива, ангелският папа трябва да се появи.
— Така да бъде, Убертино — рече Уилям. — А аз съм тук, за да не бъде прогонен императорът на човеците. И Долчино говореше за твоя ангелски папа…
— Не споменавай повече името на тази змия! — викна Убертино и за пръв път видях как пламенността му прерасна в ярост. — Той омърси словото на Йоахим Калабрийски и го превърна в извор на смърт и мръсотия! Той бе пратеник на Антихриста, ако изобщо е имало такъв.
А ти, Уилям, говориш така, защото не вярваш в появата на Антихриста, защото твоите учители в Оксфорд са те учили да обожаваш разума, пресушавайки пророческите дарби на сърцето ти!
— Грешиш, Убертино — отвърна сериозно Уилям. — Ти знаеш, че от моите учители най-много почитам Роджьр Бейкън…
— Дето му се привиждаха летящи машини — подметна с горчивина Убертино.
— Дето говори ясно и откровено за Антихриста, дето отбеляза, че негови предвестници са покварата на света и намаляването на знанието. Но той учи, че има един-единствен начин, за да се подготвим срещу него: да изучаваме тайните на природата, да използваме знанието, за да подобряваме човешкия род. Човек може да се готви за борба против Антихриста, като изучава лечебните свойства на билките, природата на камъните, дори като проектира летящите машини, над които се надсмиваш.
— Антихристът на твоя Бейкън е само претекст за насаждане надменността на разума.
— Свят претекст.
— Нищо, което може да служи като претекст, не е свято. Уилям, знаеш, че те обичам. Знаеш, че възлагам на теб големи надежди. Накажи ума си, научи се да плачеш над раните Господни, хвърли книгите си.
— Ще запазя само твоята — усмихна се Уилям. Убертино също се усмихна и го заплаши с пръст.
— Глупав англичанин. Не се надсмивай много над себеподобните си. Бой се от тия, дето не можеш да обичаш. И се пази от манастира. Това място не ми харесва.
— Затова искам да го опозная по-добре — рече Уилям на прощаване.
— Да вървим, Адсон.
— Аз ти казвам да се пазиш, а ти искаш да го опознаеш! Ех! — рече Убертино и поклати глава.
Бяхме стигнали насред кораба, когато Уилям го запита:
— Я ми кажи, кой е тоя монах, дето прилича на животно и говори на този вавилонски език?
— Салваторе ли? — Убертино, който бе вече коленичил, се обърна. — Май аз го подарих на тоя манастир… заедно с ключаря. Когато захвърлих расото на францисканците, аз се прибрах за малко в моя бивш манастир в Казале; там срещнах други монаси, които бяха изпаднали в затруднение, защото ги обвиняваха, че били спиритуали от моята секта… така разправяха. Постарах се да им помогна, издействах да следват моя пример. Миналата година, когато дойдох тук, намерих двамина от тях — Салваторе и Ремиджо. Салваторе… Наистина прилича на звяр. Но е услужлив.
Уилям се поколеба.
— Чух го да казва „покаятелствувайте“.
Убертино замълча и махна с ръка, сякаш искаше да прогони някаква досадна мисъл.
— Не, не вярвам. Нали знаеш какви са тези наши братя. Селяни, чули са може би някой скитащ проповедник и не знаят какво приказват. Бих упрекнал Салваторе за друго — той е лаком, похотлив звяр. Но не мога да го упрекна в нищо против вярата. Не, злото в манастира се крие другаде; търси го сред ония, дето знаят много, а не сред тия, дето не знаят нищо. Не изграждай кула от подозрения върху една-единствена дума.
47
48
50