— Никога не бих постъпил така — отвърна Уилям. — Отказах се от поста инквизитор именно за да не постъпвам така. Но обичам да се вслушвам в думите, а после да размишлявам.
— Ти мислиш прекалено много. Момче — рече той, като се обърна към мен, — не вземай лош пример от учителя си. Единственото нещо, за което трябва да мислим — давам си сметка за това сега, когато животът ми е към края си, — е смъртта. Смъртта е покой за странника — тя е край на всяка мъка. Остави ме да се помоля.
Ден първи
ОКОЛО ДЕВЕТИЯ ЧАС
Когато Уилям води ерудиран разговор с билкаря Северин
Закрачихме обратно през централния кораб и излязохме през портала, откъдето бяхме влезли. Словата на Убертино продължаваха да бръмчат в главата ми.
— Ама че… чудак — осмелих се да кажа на Уилям.
— По отношение на много неща той е — или беше — голям човек. Именно затова е чудак. Само обикновените люде изглеждат нормални. Убертино можеше да стане еретик — като тия, дето е пращал на кладите, или пък кардинал от Светата римска църква. Той бе стигнал съвсем близо и до двете. Всеки път, когато разговарям с Убертино, имам чувството, че адът — това е раят, гледан от другата страна.
Не разбрах какво иска да каже и запитах:
— От коя страна?
— Да — рече Уилям, — въпросът е дали има такива страни, дали съществува нещо цяло. Не ми обръщай внимание. И престани да поглеждащ към портала — добави той, като ме потупа леко по врата, докато се обръщах, привлечен от скулптурите, които бях видял, влизайки. — За днес те доста те поизплашиха. Всички.
Докато извръщах глава към изхода, зърнах пред мен друг монах. Изглеждаше на годините на Уилям. Той се усмихна и ни поздрави учтиво. Каза, че бил Северин от Санкт Емеран, че бил монахът билкар, грижел се за баните, болницата и зеленчуковите градини и че се поставял на наше разположение, за да ни помогне да се запознаем с манастира.
Уилям му благодари; каза, че още като влизал, забелязал чудесната градина и доколкото му позволявал снегът, е могъл да се увери, че в нея са засадени не само варива и зеленчуци, но и целебни билки.
— Лете или напролет с разнообразните си растения, разкрасени от покрилите ги цветове, тази градина по-добре от всичко друго отдава възхвала на Твореца — отвърна Северин, сякаш да се извини. — Но дори и сега опитното око на билкаря вижда в сухите клони на растенията, които ще се раззеленят, и може да ти каже, че тази градина е по-богата от най-богатата книга за растения и билки, по-пъстроцветна и от най-прекрасните миниатюри, които биха могли да разкрасяват тази книга. Целебни билки растат и през зимата, други съм събрал и приготвил в съдовете в моята лаборатория. С корени от киселец се церят катари, със запарка от корени от ружа се правят лапи за лечение на кожни болести, лападът лекува екземи, със счукани и смлени корени от змийска трева се лекуват диарии и някои женски болести, пиперът улеснява храносмилането, маточината е добра за кашлица, имаме и чудесна тинтява, подпомагаща храносмилането, и сладък корен, и хвойна за настойка, и бъз, от чиято кора се прави отвара за черния дроб, и сапуниче, чиито корени, счукани в студена вода, лекуват катар, и валериан, чиито качества сигурно знаете.
— Имате различни растения, подходящи за различни климати. Как така?
— От една страна — благодарение милостта на Господа, който е поставил нашето плато в една планинска верига, чийто южен склон гледа към морето, откъдето веят топли ветрове, а на север гледа към по-високите планини, които пращат горските балсами. От друга страна, го дължа на умението, което придобих незаслужено по волята на моите учители. Някои растения могат да виреят и при неблагоприятен климат, стига да се поддържа както трябва почвата, да се подхранват и наглеждат.
— Имате ли растения, които стават само за ядене? — попитах аз.
— Мое гладно младо жребче, всички растения, които могат да се ядат, могат да бъдат използвани и за цяр, стига да се спазва нужната мярка. Само ако прекалиш, тогава причиняват болести. Ето например тиквата. Тя е студена, влажна, утолява жаждата, но ако я ядеш развалена, ще получиш стомашно разстройство и трябва да затегнеш червата си със смес от саламура и синап. А лукът? Няколко стоплени и влажни глави лук подпомагат съвкуплението — разбира се, за тия, дето не са дали нашия обет, — но ако ядеш повече, главата ти ще натежи и ще трябва да се лекуваш с мляко и оцет. Ето защо — Добави лукаво той — един млад монах не бива да прекалява с лука. Но ти препоръчвам да ядеш чесън. Стоплен и сух, той е добро средство против отровите. Но не прекалявай, той е причина за обезводняване на мозъка. Бобът подтиква уринирането и угоява, и едното, и другото е Много хубаво. Но бобът е причина за лоши сънища. Но не до такава степен, както ги причиняват някои други растения, защото има и растения, предизвикващи лоши видения.
— Кои са те? — попитах аз.
— Виж го ти този послушник, много иска да знае. Тия неща трябва да ги знае само билкарят, иначе всеки може да тръгне да продава видения, тоест да лъже с помощта на билките.
— Но в такъв случай е достатъчно малко коприва — обади се Уилям — или роибра, или олиерибус и човек е застрахован против виденията. Надявам се, че имате тези треви.
Северин погледна изпод вежди моя учител.
— Интересуваш ли се от билкарство?
— Малко — отвърна скромно Уилям. — Веднъж ми попадна „Theatrum Sanitatis“ 51от Убубхасим Балдах.
— Абул Асан ал Мухтар ибн Ботлан.
— Или Елукасим Елимитар, както предпочиташ. Питам се дали ще мога да намеря тук копие от тази книга.
— Да, и то от най-хубавите, с ценни илюстрации.
— Хвала Богу. А „De virtutibus herbarum“ 52от Платеарнус?
— И нея, и „De plantis“ 53от Аристотел, преведена от Алфред от Сарешел.
— Чувал съм, че тази книга не е от Аристотел — възрази Уилям, — така, както бе установено, че Аристотел не е автор и на „De causis“ 54.
— Така или иначе, това е една чудесна книга — рече Северин; моят учител го подкрепи горещо, без да запита билкаря дали той има предвид „De plantis“ или „De causis“ — две книги, които не познавах, но за които разбрах от разговора, че трябва да са много ценни.
— Ще се радвам — заключи Северин, — ако си поприказваме по-задълбочено за билките.
— За мен ще бъде още по-голямо удоволствие — отвърна Уилям, — но няма ли да нарушим правилото за мълчанието, установено във вашия орден?
— Правилото — рече Северин — в течение на вековете се е приспособило към изискванията на различните братства. Правилото предвиждаше напътствията Божии, а не да учим; но ти знаеш приноса на нашия орден за изследванията на Божиите и човешките дела. Ще ти кажа и друго — правилото предвижда обща спалня, но понякога, както е при нас, монасите трябва да имат възможност да размишляват и нощем, затова всеки от тях живее в отделна килия. Правилникът е много строг по отношение на мълчанието; при нас не само монахът, занимаващ се с физически труд, но и монахът, който пише или чете, не бива да разговаря със своите събратя. Но манастирът е преди всичко братство от учени, та често пъти е от полза монасите да обменят натрупаните знания. Всеки разговор, отнасящ се до нашите проучвания, се смята за законен и ползотворен, стига да не се води в трапезарията или по време на църковните служби.
— Имал ли си възможност да разговаряш продължително с Аделмо от Отранто? — запита рязко Уилям.
Северин не се изненада.
— Виждам, че абатът вече ти е разказал — отвърна той. — Не. Не съм разговарял често с него. Той рисуваше миниатюри. Понякога съм го чувал да разговаря за своята работа с други монаси, с Венанций от Салвемек или Хорхе от Бургос. Пък и аз не си прекарвам времето в скриптория, а в моята лаборатория. — И посочи към сградата на болницата.