Амброуз изгуби хладнокръвието си.
— Какво? — обърна се невярващо към мен той.
— Това вече е нелепо! — възкликна Хеме.
— Боя се, че трябва да се съглася с магистър Хеме, е'лир Квоте. — Ректорът ме погледна с известен упрек. — Не бих казал, че наказанието за това трябва да бъде временно отстраняване.
— Не съм съгласен — казах аз, като се опитвах да звуча колкото можех по-убедително. — Помислете за онова, което чухте. Без всякакво друго основание освен личната си неприязън към мен Амброуз реши да ми се подиграе публично и след това да открадне единственото ценно нещо, което притежавам. Такова ли поведение трябва да демонстрира един член на Арканум? Това ли е отношението, което бихте искали да поощрявате и в останалите ре'лар? Дребнавата низост и злоба ли са качествата, които бихте одобрили в студентите, които искат да станат арканисти? Изминали са двеста години, откакто за последен път арканист беше изгорен жив. Ако дадете гилдери на дребнави, разглезени деца като това — посочих Амброуз, — тези продължили дълго мир и безопасност ще свършат след броени години.
Успях да им въздействам. Личеше си по лицата им. До мен Амброуз неспокойно се размърда, като стрелкаше с поглед лицата на магистрите.
След известно мълчание ректорът ги прикани да гласуват.
— Кои са „за“ временното отстраняване на ре'лар Амброуз?
Аруил вдигна ръка, последван от Лорен, Елодин и Елкса Дал…
Настъпи напрегнат миг. Поглеждах ту Килвин, ту ректора с надеждата да видя как ръката на някой от двамата се присъединява към останалите.
Моментът отмина.
— Обвинението отпада.
Амброуз въздъхна облекчено. Аз бях само леко разочарован. Всъщност бях доста изненадан, че изобщо успях да стигна толкова далеч.
— А сега — рече ректорът така, сякаш се подготвяше за нещо, което щеше да му коства огромно усилие. — Обвинението за злонамерена постъпка срещу е'лир Квоте.
— От четири до петнайсет единични удара с камшик и задължително изключване от Университета — изрецитира Лорен.
— Колко удара се предлагат?
Амброуз се обърна да ме погледне. Можех да видя как се въртяха колелцата в мозъка му, опитвайки се да прецени колко тежка цена може да ме накара да заплатя, без да загуби гласовете на магистрите.
— Шест.
Почувствах как в стомаха ми се настаниха ледените пипала на страха. Изобщо не ме беше грижа за ударите с камшик. Бих се съгласил и на две дузини само да не ме изключат от Университета. Ако ме изхвърлеха от Университета, животът ми свършваше.
— Ректоре? — обърнах се към него аз.
Той ме изгледа уморено, но благо. Очите му казваха, че ме разбира, но няма избор, освен да погледне на нещата така, както се налага. Мекото съчувствие в погледа му ме изплаши.
— Да, е'лир Квоте? — Той знаеше какво престои да се случи.
— Мога ли да кажа няколко неща?
— Вече ни изложи своята защита — решително отвърна той.
— Но аз дори не знам какво съм сторил! — избухнах аз, обзе ме паника и хладнокръвието ми се пропука.
— Шест удара и изключване — продължи ректорът с официален глас, без да обръща внимание на моя изблик. — Кои са „за“?
Хеме вдигна ръка. Брандеур и Аруил го последваха. Сърцето ми се сви, когато видях, че ректорът и Лорен също вдигнаха ръце, както и Килвин и Елкса Дал. Последен остана Елодин, който се усмихна безгрижно и размърда пръсти, сякаш ми махаше.
Всички девет гласа бяха срещу мен. Щяха да ме изключат от Университета. С живота ми беше свършено.
> 86.
> Самият огън
— Шест удара с камшик и изключване — с усилие изрече ректорът.
_Изключване_, помислих си аз вцепенено, сякаш никога преди не бях чувал тази дума. _Да бъдеш изгонен, прокуден._ Можех да усетя задоволството, което се излъчваше от Амброуз. За миг се уплаших, че ще ми прилошее още тук, пред погледите на всички.
— Някой от магистрите противопоставя ли се на това действие? — попита ректорът, за да спази ритуала, докато аз гледах върховете на обувките си.
— Аз се противопоставям — този енергичен глас можеше да принадлежи само на Елодин.
— Кои са „за“ отменянето на изключването? — вдигнах поглед точно навреме, за да видя вдигнатите ръце на Елодин, Елкса Дал, Килвин, Лорен и ректора.
Всички, с изключение на Хеме, бяха вдигнали ръце. Не можех да повярвам на очите си и едва се сдържах да не се разсмея. Елодин отново ми се ухили с момчешката си усмивка.
— Изключването се отменя — каза с твърд глас ректорът и аз почувствах как задоволството на Амброуз до мен повехна и се стопи.
— Има ли някакви други въпроси за решаване? — Улових странна нотка в гласа на ректора.