Той отвори широко очи в тъмното, заслушан в ударите на сърцето си, загубил всякакво желание да бъде сега тука и така, където и да било, както и да е — искаше да скочи и да побегне, но нямаше накъде.
Защото в този миг откри, че всичко вън от нейния собствен, затворен, с времето все по-непроницаем пашкул, е само една имитация.
Тъкмо по неговия извечен модел, с който бе крачил в живота.