— Но за тебе, Диоклетиане — въздъхна Антония, — е толкова лесно да направиш това…
— Лесно е. А и не е лесно — каза императорът определено. — Аз поставих цялата империя на нови административни основи, а хората, може да се каже, почти не знаят за това. Защото аз им оставих техните обичаи. Като им подхвърля един или друг християнин, те имат впечатлението, че всичко си е по старому, и си кротуват. Мила моя, държавникът трябва да знае докъде може да стигне с реформите си. Така е.
— Значи само за това — горчиво каза матроната, — само за да ти е мирна главата от тукашните лентяи и кресльовци…
Диоклетиан направи гримаса.
— Щом настояваш, и за това. Но ще ти кажа, че съм чел книгите на твоите християни и дори съм размишлявал по тези въпроси.
— И какво лошо намери в тях? — не се сдържа Антония.
— Какво лошо ли? — каза императорът замислен. — Напротив, има нещо в цялата работа. Любовта и изобщо тия работи — това презрение например по отношение на светската суета… Това всъщност са съвсем хубави идеали и ако не бях император, знаеш ли, Тони, дори някои неща в тяхното учение страшно ми харесаха; само да имах повече време и да можех да помисля за душата си…
Старият император удари раздразнено с длан по масата.
— Но това е абсурд. От политическо гледище съвършено невъзможно. Това не може да се осъществи. Нима може да се създаде божие царство? И как ще се администрира то? С любов? С божието слово? Да не познавах хората, да повярвам. От политическо гледище това учение е толкова незряло и неосъществимо, че… че… че просто трябва да се наказва.
— Ама нали те не се занимават с политика — защищаваше ги пламенно Антония. — И в техните свещени книги няма нито дума за политика!
— За един държавник политик — каза Диоклетиан — всичко е политика. Всичко има политическо значение. Всяка идея трябва да получи оценка от политическо гледище, осъществима ли е, какво може да излезе от нея, до какво може да доведе. Дни и нощи, дни и нощи съм си блъскал главата как би могло да се реализира в политическо отношение християнското учение и виждам, че това е невъзможно. Повярвай ми, християнската държава не би могла да просъществува дори и един-единствен месец. Моля ти се, може ли да се организира армията на основата на християнските принципи? Могат ли да се събират данъци в съгласие с християнските начала? Биха ли могли да съществуват в християнското общество роби? Аз имам опит, Тони: нито една година, нито един месец не бих могъл да управлявам в съгласие с християнските принципи. Ето защо християнството никога няма да се прихване. То може да бъде религия на занаятчиите и робите, но никога, никога не може да бъде държавна религия. Изключено. Помисли само, тия техни възгледи за собствеността, за ближния, за неприемливостта на всякакво насилие и така нататък, всичко това са прекрасни, но на практика неосъществими неща. За практическия живот не ги бива, Тони. Кажи тогава кому са нужни…
— Може би са неосъществими — прошепна Антония, — но това все още не означава, че са престъпни.
— Престъпно — каза императорът — е това, което вреди на държавата. А християнството би парализирало суверенната власт на държавата. Дума да не става. Мила моя, върховната власт се упражнява на тоя, а не на оня свят. И ако казвам, че християнската държава по принцип не е възможна, по силата на логиката това означава, че държавата не може да търпи християнството. Всеки отговорен политик трябва съвсем трезво да се обяви против нездравите и неосъществими мечти. И без туй това са само халюцинации на безумни и роби…
Антония стана, тя дишаше тежко.
— Диоклетиане, знай тогава: аз станах християнка.
— Не може да бъде — леко се учуди императорът. — Е, защо пък не? Нали ти казвам, че има нещо в тая работа, и доколкото това ще си остане твоя частна работа… Ти, Тони, недей мисли, че не проявявам разбиране за такива неща. И на мене ми се иска още веднъж в живота си да бъда човешка душа: иска ми се, Тони, да зарежа и императорство, и политика, и всичко… след като завърша реформата на имперската администрация, искам да кажа, и други някои неща от подобен характер, а след това, след това ще отида някъде на село… и ще чета Платон5… Христос… Марк Аврелий6… и тоя техния, Павел7 ли се казваше, как ли… но сега извинявай, имам едно важно политическо съвещание.
5
ПЛАТОН (427–347 преди н.е.) — старогръцки философ идеалист, основател на философска школа, наречена Академия.
6
АВРЕЛИЙ, МАРК АНТОНИЙ (121–180) — римски император, автор на философския трактат „Записки“, основател на катедра по философия в Атина.
7
ПАВЕЛ ОТ ТАРС — светец от началото на християнската ера, от противник на християнството станал по-късно деен християнски мисионер.