— Откъде ви хрумна?
— Оттам, че съм петнайсет пъти по-стара от теб. Налей ми още, момиче. Прекрасно е, че в твоето детство се е появил герой. Много е мило, че по заобиколен път ме водиш към разговори за него. Неизразимо трогателно е, че изучаваш стрелящата железария и бойните изкуства, за да си достойна за Кей. Единственото, което искам да разбера, е: колко сериозно е всичко това?
— А ако е сериозно?
Фискалочи помълча известно време. Когато заговори отново, в гласа й имаше необичайна нежност:
— Много те обичам, мъничката ми. Ти си твърдоглава и упорита, не те плаши дори перспективата да търсиш из цялата Галактика човек, който живее под чужди имена. Но не превръщай детската си любов в проклятие.
— Това пък защо?
— Ти не знаеш кой е всъщност Кей Овалд.
— А вие знаете ли?
Рашел дори не забеляза как е започнала да отговаря само с въпроси. Чувстваше се обидена. Отвъд отворения прозорец камшиците на дъжда шибаха косо, а прекрасното студено утро мълниеносно се превръщаше в ден на неприятни обяснения.
— Знам. Виж какво, аз имам съвсем малко развлечения. Едно от тях е да следя събитията в света. Да се ровя във файловете на чуждопланетните библиотеки, да съпоставям случки, които на пръв поглед не са свързани по никакъв начин… Знам истинското име на Кей, както и той знае моето.
Хенриета протегна ръка и докосна рамото на Рашел с жилавите си студени пръсти.
— Преди четири години му помогнах. И отново бих го сторила, ако можех да върна времето назад, въпреки че това струваше живота на много съвсем невинни хора. Бог ми е свидетел, не съм аз тази, която ще го съди. Но Кей… Кей Алтос… макар че е възможно и това име да не е истинско… Кей Алтос е обречен на самота.
— Алтос — произнесе Рашел, пробвайки как звучи името.
— Има хора, на които са им необходими премеждия. За да ги преодоляват и да продължават напред. Кей е от тези хора. Той е добър телохранител — това е основното му занимание. От време на време е работил и като наемен убиец.
— Е, и?
— Той не е способен да дава нищо на никого. Той винаги ще разрушава това, което смята за неправилно. Много рядко, в преломните моменти от историята, такива хора са необходими — те отстраняват опасностите и разчистват пътя. Но и тогава съзидателите са други. Не ми се иска да видя как ще го срещнеш и ще разбереш, че Кей Алтос не умее да обича. Повярвай ми, момиче.
Рашел мълчаливо се изправи, свали шала и го пусна в креслото, постави недопитата чаша на перваза на прозореца и излезе.
— Ето че само влоших нещата — промърмори Хенриета.
Рашел вървеше през градината и мъждукащият купол на чадъра над главата й брулеше последните ябълки от клоните. Момичето се чувстваше толкова зле, че дори не забелязваше какво прави.
— Глупава, самодоволна бабичка — поклати глава Фискалочи. — Наистина ти е време да се подмладяваш… крайно време.
7
— Всичко това не си струваше думите — каза алкарисианинът. — Какво значение има за нас, отиващите си, дали човечеството ще стане по-силно или ще загине?
Кей си даваше сметка, че разбира само основната нишка на речта — приказният алкарисиански не беше много приспособен за възприемане от хора.
— Това, което е създало света, неизбежно е изгубило своята активност — алкарисианинът изглежда не беше учуден. — Концепцията за равнодушния Бог, или както някои го наричат — Отчуждения, не е нова. Но ти ме смая с друго, Дач. Значи във Вселената съществува точка, където Бог благоволява да изслуша чуждите желания? И е готов да стане инструмент на нечии жалки фантазии?
Кей само сви рамене:
— Не лъжа. И Къртис вероятно не лъжеше. Видях как плазменият заряд не успя да запали ризата му, гледах го как вървеше по водата и се разтвори във въздуха. Вечерта на същия ден Къртис… и синът му… вече са били на Тера. Струваше ми доста усилия да го науча, но се справих. Нито един кораб не може да преодолее такова разстояние за по-малко от седмица, а тунелният хиперпреход…
— Изисква енергия колкото стотици свръхнови — потвърди алкарисианинът. — Звучи убедително. Но Бог не може да живее на една планета. Ако го има, той е навсякъде.
— Разбирам.
— Защо тогава планетата Граал?
Дач не отговори.
— Създателят на Вселената може да благоволи да изслуша човек, както и алкарисианин, булрати, силикоид… Но не по този начин. Не по този начин, Кей Дач. Тук има някаква грешка.
— Разказах ти истината. Всичко, което знам за Граал и „Линията на бляновете“. Нали ти е ясно защо Къртис не я е изминал веднага?
— Естествено. Той е научил как се създават светове и че нашият свят също е нечия мечта.