За миг алкарисианинът почти затвори очи. Беше уморен, не можеше да не се умори. Тялото му беше значително по-малко издръжливо от човешкото. Това винаги подвеждаше птицеподобната раса.
— Аз също исках да убия… да убия теб, Дач. Защото се осмели да заловиш кораба на Клона, защото ме принуди да разговаряме. В този контейнер — кратко и леко потупване на крилото по метала — има смърт. Измислена от хората. Биотерминатор.
Кей потрепна, потискайки желанието си да отскочи.
— Искам да знаеш, че размислих. Няма да донесеш късмет нито на расата си, нито на своите приятели. Продължавай да живееш… — алкарисианинът наведе глава и добави: — Корабът ти започна спускането си към планетата. Времето изтича ли?
— Да, Търсещи истината.
Вероятно в перата на алкарисианина се криеше предавател.
В небето се разнесе тътен — двата кораба се плъзгаха през атмосферата. Ако в скалите на наранената планета все още имаше живи твари, те сигурно се притискаха към отровените от радиацията камъни, изпаднали в паника пред непоколебимо надвисващата смърт.
Изтребителят на алкарисианите се понесе плавно към земята. Преобърна се във въздуха като сребриста монета, хвърлена от невидима ръка. Застина във вертикално положение и увисна над стъклената равнина.
— Защо се умълча? — прошепна Дач.
— Помисли. Сбогом завинаги, Шарка.
Алкарисианинът скочи от контейнера, хвана го за тънката дръжка и, приведен от тежестта, тръгна към изтребителя. Свободното крило махаше, биеше въздуха в опит да запази равновесие.
Кей се извърна, вдигна торбата си и започна да наблюдава как Томи приземява кораба на стотина метра от тях.
Те се забавиха с излитането, но и алкарисианите изобщо не бързаха. Издигането на изтребителя им беше бавно и плавно — сякаш искаха да се полюбуват на мястото на най-страшната им битка и на най-съкрушителното им поражение.
Кей се качи до командната каюта почти на бегом. Томи управляваше кораба прецизно, като курсант-отличник на изпит по пилотиране. След като се вмъкна в помещението, Дач улови бързия поглед на юношата.
Хлапето се бе развълнувало.
— Продължавай полета! — Кей се настани в креслото си и плъзна пръсти по бойния пулт, изваждайки оръдейния кръг. Имаше резерв от мощност. Изтребителят беше под прицел — смешна цел за колапсарното оръжие. То не биваше да се използва близо до планети, но на кого му беше притрябвала тази планета?
— Какво искаш да направиш? — попита бързо Томи.
— Не знам.
Дач държеше дланта си върху бутона за стрелба, който вече се затопляше и след като разпозна капитана на кораба, смени цвета си от червен на жълт. Лек натиск — и автоматиката щеше да свърши останалото. Генераторите щяха да изкривят пространството и някъде във вътрешността на изтребителя гравитацията щеше да надхвърли допустимата граница. Пространството щеше да се затвори, всмуквайки в себе си корабчето на алкарисианите. Щяха да изминат секунди… най-много половин минута, докато пространството се изправи и изкуственият колапсар се разсее. Той дори нямаше да успее да достигне планетата и да всмуче достатъчно материя, за да стане пълноценна черна дупка.
— Има съобщение от тях — каза Томи.
— Прочети го.
— Ти си странен, Дач.
Кей гледаше изтребителя, която продължаваше да се бави.
— Пускат хипердвигателя. Да ги задържа ли? — попита Томи.
— Не е необходимо.
Избухване — изтребителят направи скок.
— Е, вървете по дяволите… или при Бога — прошепна Кей, отдръпвайки дланта си от пулта. — Махайте се.
8
Кей никога не беше давал имена на корабите си. Първата му яхта — преправен бомбардировач от времето на Смутната война, не заслужаваше нищо повече от сериен номер. Полетите с нея вероятно бяха значително по-опасни от обичайната работа на Дач, но на него му вървеше. Хиперкатерът, който можеше да си позволи по-късно, имаше достатъчно мощен компютър, за да възникне в него онова, което Кей предпочиташе да нарича псевдоинтелект. Той трябваше да си даде име самостоятелно, обаче гибелта му в орбитата на Граал попречи на интелекта да разбере какво представлява всъщност.
Новият кораб оставаше безименен и лишен от каквото и да било подобие на разум — Дач прекалено добре беше разбрал, че металът понякога е по-слаб от плътта, но заради това болката от загубата не намалява.
От всички видове тежко космическо въоръжение колапсарният генератор беше най-безпощаден и безотказен. Той действаше на малки разстояния, но защитните полета и размерите на вражеските кораби не бяха пречка за него. Категорично забранен за частни лица, генераторът беше причината Кей да успее да купи кораба с жалките пари, които му останаха след Граал. Такива кораби се строяха за една-единствена акция, след което безпощадно ги унищожаваха. Но този път някой беше решил да припечели малко и да препродаде изгорелия кораб.