Само три планети от човешката Империя рискуваха да гледат през пръсти на закона. Само три планети разрешаваха кацането на подобни кораби — Джиенах, Рух и Тааран, анархични светове. Грей не им обръщаше внимание — засега. По-късно, когато тези планети придобиеха някакво значение, флотът щеше да помете отбраната им, да филтрира жителите им и да избере по-приемливо правителство. Анархичните светове щяха да изчезнат — и да се възродят по новите граници на Империята. Всеки порядъчен дом трябва да си има кофа за смет, за да не се хвърлят боклуците където дойде.
Нормалните хора рядко се завираха в кофи за смет.
Кей изведе кораба си от скока на половин час полет от Джиенах.
— Да отговоря ли? — попита Томи, кимайки към примигващите светлинки на командния пулт.
— Давай.
— Шейсет и седем-тринайсет — произнесе Томи, навеждайки се над пулта. — Собственик — Кей Алтос.
— Орбитален страж на Христа Крим. Вашият пропуск? — неизвестният оператор безуспешно се опитваше да копира тона на евтин автомат.
На Джиенах нямаше правителство, нито пък единни планетарни войски. Шестте орбитални бази принадлежаха на различни собственици. Всяка от тях имаше свои пароли, за които се налагаше да се плаща ежемесечно. Някои, опитвайки се да икономисват, купуваха пропуски само от две-три станции и се промъкваха на планетата през тяхната зона на контрол.
Но Кей никога не беше обичал руската рулетка.
Томи натисна бутона, над който беше залепена хартиена лентичка с надпис „Пропуск — Крим“. Кодираният пакет на паролата отпътува в пространството.
— Пропускът е приет — гласът на оператора придоби някакви оттенъци на емоция. — Ей, Дач, вдругиден паролата се сменя. Да приготвя ли плазма за теб?
— Подгрей си на нея бутилката с мляко. — Томи намигна на Кей, който кимна.
Кратък смях и връзката прекъсна. Христа Крим винаги подбираше за станцията си оператори с пещерно чувство за хумор.
— Шейсет и седем-тринайсет — следващата база прие щафетата. — Патрул на Звездната стража. Очакваме паролата ви.
Натискане на бутона. Пауза.
— Прието. Хлапе, Кей далече от пулта ли е?
Томи и Дач се спогледаха.
— Далече е.
— Добре, предай му много поздрави от Синтия. Тя и сама би го поздравила, но устата й в момента е заета.
Томи изглежда чуваше тази шега за пръв път. За секунда се засмя. Дач се включи към канала:
— Ти ли си това, Пол?
— Аха. — В гласа се долавяше явно учудване.
— Тъкмо си застъпил на месечното си дежурство?
— Да… По дяволите, страхотно запомняш гласове!
— А също и адреси. Ще намина при жена ти да я поздравя от теб. Край на връзката.
— Майтапеше ли се с него? — полюбопитства Томи.
— Не знам. Запомням много лошо лица.
Преди корабът да се спусне на площадката за приземяване, успяха да ги проверят още две бази.
— Защо винаги дежурят такива откачалки? — попита Томи, измъквайки се от креслото.
Дач, който оставяше кораба на съхранение, се забави с отговора:
— Вахтите продължават месец или два. Собствениците правят дребни икономии — например чрез по-малко курсове със совалки.
— И какво?
— Месец на пултовете, а жилищните отсеци не са по-големи, отколкото в нашето корито. Те не обичат да четат, телевизията им омръзва през първата седмица, игрите са забранени. Нямат други развлечения освен да се бъзикат с пилотите и да напсуват някой неудачник.
— А защо игрите са забранени? — попита Томи, явно засегнат.
— Защото в тях винаги съществува възможността да победиш.
— Е, и какво?
— Някой ден ще ти обясня. Тръгваме.
На пръв поглед Джиенах не се отличаваше от която и да е друга слаборазвита колония. Улици, растящи на ширина, а не на височина, къщи от бетон и камък, пътища, покрити с омекнал от слънцето асфалт.
Само дето над къщите прекалено често проблясваха климатизиращите полета, покриващи решетките на личните хиперантени. По тесните пътища се носеха последни модели „саборо“ и „тувайси“. Във витрините вместо евтини дрехи серийно производство и пластмасови тенджери за микровълнови печки, разтапящи се още през първата седмица, блестяха полихромни флакони с козметични средства от Диора и кухненски автомати с „вечна“ гаранция.
Пари, пари, неуловимият мирис на милиардите плуваше над скучния пейзаж. Никой не строеше тук разкошни семейни къщи — планетата живееше само за настоящето. Забогатей, позабавлявай се… и се измъкни преди Имперският флот да получи заповед да въведе ред. О, да, планетата плащаше данъци на хазната и прилежно поддържаше Грей, за да отложи това събитие.