— Добро утро, Майлс. — Усмивката му изчезна, когато забеляза смачкания му вид. — Какво става?
— Снощи открих някои много интересни неща в щаба на ИмпСи.
— Някакъв напредък?
— Две стъпки напред, три настрани. Хм… — Майлс се намръщи на леля си, като се чудеше как любезно да я накара да напусне стаята. Тя отказа да приеме намека, настани се на малкия диван до масата и заинтригувано го погледна. Илян седна до нея. Майлс малодушно реши да го остави той да свърши мръсната работа. — Всичко това е строго секретно.
Той изчака няколко секунди. Двамата продължаваха да го гледат.
— Смяташ ли, че е подходящо за ушите на лейди Алис? — накрая прибани Майлс. Неправилен избор на думи. Илян просто отвърна:
— Определено. Изплюй камъчето, Майлс, не ни дръж в напрежение.
Е, щом Саймън смяташе, че е редно… Майлс си пое дъх и на бързи обороти разказа за разследването си в ИмпСи. Те не го прекъсваха, макар че когато стигна до откриването на тяхната игла в колата сено на Оръжия IV, лейди Алис измърмори:
— Браво на Иван.
Бодрото настроение на Илян окончателно се стопи. Лейди Алис загрижено наблюдаваше лицето му и го хвана за ръката. В отговор той стисна нейната.
— Сега искам да ми кажеш — накрая рече Майлс — дали си спомняш нещо, каквото и да е, за времето около получаването на капсулите.
Илян разтри челото си.
— Ами… като че ли нищо. Спомням си заговора на Сер Гален, разбира се, както и паниката след откриването на лорд Марк. Графинята беше много разстроена — точно в своя бетански стил. Спомням си и твоя доклад от Земята. Шедьовър в литературния си жанр. Приключението в Сектор четири, когато си счупи и двете ръце, беше… точно след това, нали?
— Да. Но някой непременно трябва да ти е докладвал за прокариота. Разбирам защо е възможно да не си рискувал лично да го провериш.
— Сигурен съм, че са ми докладвали. — Илян пусна ръката на лейди Алис и сви юмрук. — Несъмнено са ми изложили всички подробности. И аз несъмнено съм ги пратил там, където винаги пращах подробностите. Но сега не е останало нищо.
Лейди Алис ядосано се намръщи на Майлс, сякаш той бе виновен за нсичко.
— Кой би трябвало да ти е докладвал? — не отстъпи Майлс.
— Генерал Диамант, предполагам. Шефът на комарския отдел преди Алегре, нали си го спомняш? Почина точно две години след като се пенсионира, нещастното копеле. Наистина не мога… — Той гневно притисна слепоочията си с пръсти. Лейди Алис отново хвана ръката му и успокоително я погали.
— Твоят приятел капитан Галени има ли някакви идеи? — вече по-спокойно попита Илян. — В края на краищата, това беше заговорът на баща му.
Майлс мрачно се усмихна. Саймън присви очи.
— Ясно ти е, че той ще фигурира в краткия ти списък.
— Да.
— Каза ли на Хароче?
— Не.
— Защо?
— Щеше да е излишно. Дъв ще бъде проверен наред с всички останали. И… напоследък му причиних достатъчно неприятности.
— Не разглеждаш ли информацията малко… пристрастно, милорд ревизор?
— Познаваш Галени.
— Не толкова добре, колкото го познаваш ти.
— Въпреки това. Аз изобщо не преценявам информацията. Преценявам характера на човека. Мотивите му, ако щеш.
— Хм — рече Илян, — само внимавай със собствените си мотиви, синко.
— Да, да, знам. Не само трябва да съм безпристрастен, но трябва и да изглеждам такъв. Ти ме научи на това — малко злобно прибави той. — В известен смисъл няма вероятност някога да го забравя.
— Аз ли? Кога?
— Няма значение. — Майлс разтри челото си. Не само бе изтощен, но и започваше да го боли глава от умора. Беше време да си легне, иначе после нямаше да може да продължи със следващия рунд. — Добре — въздъхна той. — Последен въпрос. Спомняш ли си през последните четири месеца някой да ти е дал да глътнеш малка кафява капсула?
— Не.
— Липсват две. Той може да е изпил втората едновременно с теб. — Който и да бе „той“.
— Не — по-уверено от обикновено отвърна Илян. — През последните трийсет години не съм взимал други лекарства, освен онези, които ми е давал личният ми лекар.
Майлс си спомни теорията на Хароче за няколкото извършители.
— Възможно е да е бил дори личният ти лекар. Опитвам се да открия тази малка кафява капсула.
Илян поклати глава.
Майлс се изправи, сбогува се и отиде да си легне.
Събуди се следобед и половин час безуспешно се опитва отново да заспи, докато мислите му тревожно се въртяха около новите проблеми. Накрая се отказа, стана и се свърза с Хароче. Системните специалисти все още не бяха представили доклада си. Обади се на Уедел, който замърмори, че бил прекъснал работата му, но му обеща скоро да му даде нова информация. Скоро, но не сега.