— А, ето ги — каза графинята. Императорът хвана Лайза за ръка и й се усмихна с блеснали очи. — Алис, след като кавалерът й вече е тук, защо не ми отстъпиш за малко ролята на Баба? Поне веднъж трябва да си починеш и да се забавляваш. — Леко накланяне на глава: Майлс проследи посоката и забеляза Илян, облечен в необичайно добре ушит цивилен костюм. По стар навик той се губеше в навалицата, сякаш светлинните лъчи се разделяха и минаваха покрай него.
— Благодаря ти, Корделия — прошепна й лейди Алис. След като Грегор поздрави бившия шеф на службата си за сигурност и двамата размениха обичайното „как сте, добре, сир, изглеждате много добре“, Алис решително отведе Илян преди да се е опитал да превключи на работен режим.
— Изглежда, че се възстановява — одобрително загледан след тях, отбеляза императорът.
Можеш да благодариш за това на лейди Алис — отвърна графиня Воркосиган.
— Синът ти също има известна заслуга.
— И аз така разбрах.
Майлс леко се поклони, не съвсем иронично.
— Не че познавам съдържанието на гардероба на Илян, но… в облеклото му има нещо различно, кълна се. Адски консервативно, както винаги, но…
Графиня Воркосиган се усмихна.
— Лейди Алис най-после го убеди да приеме препоръката й за шивач. Неговият вкус или по-скоро липсата му от години я кара да си скубе косите.
— Винаги съм смятал, че това е част от личността му като шеф на ИмпСи. Абсолютно невидим.
— Определено.
Грегор и Лайза заговориха за това какво са правили през безкрайните четири часа от последната си среща. Майлс забеляза Иван в отсрещната част на залата и ги остави под благосклонния поглед на майка си. Братовчед му кавалерстваше на Мартя Куделка, аха.
Мартя бе по-млада, по-ниска и по-мургава от Делия, макар и не по-малко поразителна. Тази вечер носеше нещо бледозелено, нюанс, съвършено подхождащ на импгерски униформи.
Когато Майлс се приближи до тях, тя сръга партньора си с лакът.
— Престани да зяпаш сестра ми, Иване. Да не си забравил, че покани мен на танци?
— Да, но… първо поканих нея.
— Обаче закъсня. Ще ми се за наказание да те настъпя по ботуша. Тогава няма да е толкова лъскав, — Мартя погледна Майлс и прибави: — Ужасно ще се радвам, когато Делия най-после си избере някого и се изнесе. Писна ми да ми прехвърля мъже, все едно че ми дава да нося старите й рокли.
— Съвсем естествено, милейди. — Майлс целуна ръката й.
Това привлече вниманието на Иван и той отново хвана ръката на Мартя и успокоително я потупа.
— Извинявай. — Но крадешком отново погледна наляво. Майлс също се обърна. Делия Куделка седеше на един от малките дивани до Дъв Галени. Двамата очевидно споделяха чинията с ордьоври на коляното на комареца. Тъмната и русата глава за миг се наклониха една към друга, после Делия се засмя. Дългите зъби на Галени лъснаха в една от мрачните му усмивки. Коляното му докосваше нейното, с неочакван интерес забеляза Майлс.
Недалеч от тях мина сервитьор с поднос с чаши.
— Искаш ли нещо за пиене? — попита дамата си Иван.
— Да, моля, но не червено. Бяло, ако обичаш. — Иван се отдалечи към прислужника и Мартя сподели с Майлс: — Ако се полея, няма да си личи толкова. Не знам как го прави Делия. Никога не разлива нищо. Понякога си мисля, че имитира лейди Алис.
Галени не му бе споменал, че ще идва — с Делия! — когато разговаряха в щаба на ИмпСи… едва вчера?
— Откога продължава това? — попита я Майлс и кимна към Дъв.
Мартя се подсмихна.
— Делия още преди месец каза на татко, че избраникът й е Дъв. Харесвала стила му. Симпатяга е, за старец като него.
— И аз имам стил — отбеляза той.
— Уникален — откровено се съгласи момичето. Майлс благоразумно реши да не продължава толкова директно.
— Хм… и кога откри старият Дъв?
— Делия работеше по въпроса. Има хора, дето трябва да ги блъснеш с тухла по главата, за да им привлечеш вниманието. А на някои им трябва особено голяма тухла.
Докато Майлс се чудеше към коя категория го отнася Мартя, братовчед му се върна с напитките. Няколко минути по-късно от съседното помещение се разнесоха първите музикални акорди и Иван спаси роклята на дамата си от срещата й с ароматното вино, и я отведе на дансинга. Ако непознатите цивилни на приема бяха делови познати на Лайза от транспортния консорциум, в залата бяха пръснати много други комарци. Нямало да има нищо политическо, ха! Присъствието на Галени, подозираше Майлс, трябваше да се дължи на участието на бъдещата императрица в съставянето на списъка с гости. Нейният най-добър стар приятел, разбира се.
Майлс насочи вниманието си към ордьоврите, великолепни, както винаги, после отиде в съседното помещение, за да послуша музиката и да погледа танцьорите. Скоро установи, че не е единственият, дошъл без дама. Съотношението на жените към мъжете бе поне десет към девет, ако не и десет към осем. Успя да си намери партньорки за един-два танца, партньорки, които го познаваха достатъчно добре, за да не се смущават от ръста му, като съпругата на граф Хенри Ворволк, но всички те бяха потискащо омъжени или сгодени. През останалото време се упражняваше в любимата поза на Илян — подпиране на стената.