— Или някой е използвал пулта на Галени — отново го поправи Майлс. Стомахът му се свиваше. Подчертаните участъци на видеодисплея приличаха на кървави петна. — Смятате ли, че тези доказателства са убедителни? — „Или са поредната инсценировка?“ Може би една от многото, докато стигнеха до заподозрян, когото Майлс нито познаваше, нито харесваше.
Хароче го погледна мрачно.
— Възможно е да не открием нищо повече. Бих дал ръката си, за да можем да разпитаме Галени под опиат, но когато са го повишили на сегашния му пост, той е бил имунизиран. Така че трябва да продължим по стария начин. Всички веществени доказателства за престъплението отдавна са унищожени. В края на краищата ще се върнем към вашите мотиви, милорд ревизор. Кой в комарския отдел е имал и достъп до информацията за прокариота, и мотив да извърши такова нещо? Той е имал достъп, срещнал се е с баща си Сер Гален на Земята точно преди да бъде осуетен първоначалният комарски заговор.
— Знам — лаконично отвърна Майлс. — Бях там. — „О, Господи, Дъв…“
— Колебая се какво значение да отдам на факта, че брат ви е застрелял бащата на Галени. Освен това вие неотдавна спомогнахте за провала на плановете му за женитба.
— Той го преживя.
— Какви планове? — попита Грегор.
Майлс изскърца със зъби. „Хароче, идиот такъв!“
— Дъв проявяваше интерес към Лайза. Ето защо я доведе на приема ти, когато се запозна с нея. Оттогава той, хм, насочи интереса си към друга дама.
— О, не знаех… че между Лайза и Галени е имало нещо сериозно. — Грегор изглеждаше поразен.
— Чувствата не са били взаимни.
Хароче поклати глава.
— Съжалявам, Майлс. Но той ви е нарекъл, цитирам, „мазен сводник“. — Изражението на генерала стана разсеяно и за миг лицето му толкова заприлича на Иляновото, когато цитираше дословно от чипа си, че дъхът на Майлс секна. — И по-нататък е продължил: „Вор наистина означава «крадец». И вие, проклети бараярски крадци, винаги си помагате, нали? Ти, твоят скапан император и цялата ви отвратителна банда.“ И вие сериозно очаквате да заключа, че просто малко се е подразнил, така ли?
Грегор повдигна вежди.
— Той ми го каза в лицето — изсумтя Майлс. Императорът обаче явно не смяташе, че това е някакво оправдание. — А не зад гърба ми — опита се да обясни той. — Никога зад гърба ми, не и Галени. Просто… не е в неговия стил. — После се обърна към Хароче. — Откъде знаете това, по дяволите? Да не би ИмпСи да подслушва личните комуникационни пултове на всичките си аналитици? Или някой е заподозрял Галени още преди случая с Илян?
Генералът се прокашля.
— Всъщност не пулта на Галени, милорд. Вашия.
— Какво?
— Всички публични канали в замъка Воркосиган се следят от офиса на шефа на ИмпСи от съображения за сигурност. Така е от няколко десетилетия. С изключение на личните пултове на графа и графинята, както и вашия. Родителите ви не може да не са ви го казали.
Бе ги следил Илян, разбира се. Баща му и майка му не биха възразили. И Хароче беше подслушал разговора му с Галени… по комуникационния пулт в дневната, ясно.
— Верността ви към вашия приятел ви прави чест, Майлс — продължи генералът. — Но не съм сигурен, че той наистина ви е приятел.
— Не — отсече Майлс. — Не. Знам какво плати Галени, за да стигне дотук. Не би го провалил заради някаква… лична омраза. Всички тези доказателства са съвсем косвени. А и дори да приемем, че Галени е имал мотив да ме ннкриминира, къде остава първото престъпление? Какъв мотив е имал да елиминира Илян?
Хароче сви рамене.
— Политически, навярно. Някои комарци мразят ИмпСи, с други думи Илян. Съгласен съм, че обвинението не е сериозно, но след като имаме улики, навярно ще е по-лесно да продължим.
— Надявах се бракът ми да допринесе за регулирането на отношенията с Комар — измъчено каза Грегор. — Една наистина единна империя…
— Определено ще допринесе — увери го Майлс. — И още повече, ако Галени се ожени за бараярка. — „Ако преди това не се озове в затвора по изфабрикувано обвинение в държавна измяна, разбира се.“ — Знаеш каква е модата — ти поставяш добро начало в междупланетните любовни връзки. Пък и като се има предвид недостигът на бараярски момичета от нашето поколение, и без това ще трябва да си внасяме жени от другаде.
Грегор тъжно се усмихна.