— Не, по дяволите. Не искам военните съдии да издадат несигурна присъда и после да се приберат вкъщи за вечеря. Искам ясен отговор. Трябва да продължите да търсите. Не можем просто да спрем с Галени.
Хароче въздъхна и поглади брадичката си.
— Майлс, вие искате от мен да започна лов на вещици. Което потенциално е много опасно за моята организация. Искате да обърна ИмпСи с главата надолу, и за какво? Ако комарецът наистина е виновен — а аз съм почти убеден, че е така — вие ще трябва да отидете прекалено далеч, за да откриете заподозрян, който да ви е по вкуса. Докъде ще стигнете така?
„Не дотук, по дяволите.“
— Бъдещата императрица няма да остане доволна от вас. Нито от мен.
Хароче сбърчи лице.
— Наясно съм. Тя изглежда много мила млада жена и не ми е приятно да мисля, че това ще й причини мъка, но аз съм положил клетва пред Грегор. Вие също.
— Да.
— Ако не можете да предложите нищо конкретно, аз съм готов да повдигна обвинението и да оставя военния съд да реши.
„Можеш да повдигнеш обвинението, но аз няма да запаля фитила…“
— Мога да откажа да приключа случая, за чието разследване съм назначен.
— Ако военният съд издаде присъда, ще трябва да го приключите, милорд.
„Не, няма.“ Тази мисъл го накара да премигне. Ако пожелаеше, можеше да продължава разследването до безкрай и Хароче нямаше как да му попречи. Нищо чудно, че генералът се държеше толкова любезно. Майлс дори имаше право да наложи вето на военния съд. Ала имперските ревизори по традиция избягваха да използват огромните си правомощия. Те бяха избирани не само заради постиженията си, но и заради изключителната си честност. Не биваше да нарушава вътрешните закони на ИмпСи повече от минимално необходимото за…
Хароче уморено се усмихна.
— Може да не сте съгласен с мен, но поне се опитайте да видите нещата от моята гледна точка. Галени е бил ваш приятел и аз искрено ви съчувствам. Ето какво мога да направя. Мога да сваля обвинението в държавна измяна и да го сведа до нападение срещу старши офицер. Една година затвор, обикновено уволнение, и Галени ще си отиде. Дори можете да използвате влиянието си, за да му осигурите императорско помилване и да му спестите затвора. Стига да се махне оттук, аз няма да имам възражения.
И така щеше да провали кариерата на Дъв, всичките му политически амбиции… а той бе амбициозен човек, мечтаеше да служи на Комар в онова ново и по-мирно бъдеще, което се опитваше да изгради Грегор.
— Помилването е за виновните — каза Майлс. — Не е същото като оправдаване.
Хароче се почеса по главата и отново сбърчи лице или може би се опита да се усмихне.
— Всъщност… имах друга причина да ви повикам тук, лорд Воркосиган. Мисля за бъдещето не само в едно отношение. — Той се поколеба, после продължи: — Позволих си волността да поискам копие от доклада на вашия невролог във Военната болница. Мисля, че планът му за лечение звучи обещаващо.
— ИмпСи винаги е била вездесъща като хлебарки — измърмори Майлс. — Първо подслушвате комуникационния ми пулт, после се интересувате от здравословното ми състояние… Това ми напомня утре сутрин внимателно да си изтръскам ботушите.
— Моите извинения, милорд. Смятам, че ще ми простите. Трябваше да науча подробностите преди да ви кажа това, което исках. Но ако устройството се окаже ефикасно, както се надявате…
— То само контролира симптомите. Няма да ги излекува.
Хароче пренебрежително махна с ръка.
— Въпрос на медицинска дефиниция без практически смисъл. Аз съм практичен човек. Проучих докладите от операциите ви с „Дендарии“. Вие и Саймън Илян сте били изключителен екип.
„Бяхме най-добрите, о, да.“ Майлс изсумтя, внезапно неуверен накъде се насочва Хароче.
Генералът кисело се усмихна.
— Да заместиш Илян е адски сериозно предизвикателство. Не ми се ще да се откажа от нито едно преимущество. След като имах възможност лично да работя с вас и подробно да прегледам докладите ви… все повече се убеждавам, че Илян е допуснал голяма грешка, като ви е уволнил.
— Не беше грешка. Заслужавах дори по-сурово отношение. — Устата му пресъхваше.
— Не мисля. Според мен реакцията на Илян е прекалена. — Хароче сви рамене. — И преди съм работил с хора като вас, които са готови да поемат всякакви рискове, за да постигнат резултати, непостижими за никой друг. Аз обичам резултатите, Майлс. Много ги обичам. Наемниците от Дендарии бяха огромен ресурс за ИмпСи.
— И все още са. Комодор Кунн няма да се поколебае да харчи парите ви. И да доставя стоката ви. — Сърцето му учестено туптеше.