— Сега отиваме при въздушните филтри — каза Майлс на полковника.
— Насам, милорд ревизор.
Всички се насочиха към отсрещната стена, където имаше малка правоъгълна решетка.
— Свалете външния капак — нареди Майлс. — Интересува ме най-горният филтър.
Трябваше да застанат на колене, за да могат да гледат. Полковникът свали решетката. Майлс му кимна да се отдръпне и да направи място на доктор Уедел, който седна по турски на пода и напръска въздуха около отвора.
— Какво прави? — попита възрастният офицер.
На Майлс му се искаше да отговори: „Пръскаме за предатели. Досадни гадини за този сезон, не смятате ли?“, но вместо това каза:
— Почакайте и ще видите.
Биологът извади от кашона ултравиолетова ръчна лампа и насочи лъча към филтъра. Когато черната светлина заигра по повърхността му, постепенно се появи бледочервено сияние.
— Готово, милорд ревизор — заяви Уедел. — Спорообразните частици са останали тук, това е.
— Ясно. — Майлс се изправи. — Сега продължаваме със следващата стъпка. Вие — той посочи лаборанта от Криминологията — документирайте, приберете и поставете етикети на всичко това, после колкото може по-бързо ни настигнете.
Този път отведе групата си в комарския отдел, където помоли смутения генерал Алегре да ги последва. Всички се натъпкаха в миниатюрния кабинет на капитан Галени, четвъртата врата по коридора на комарските аналитици.
— Спомняш ли си да си идвал при Галени през последните три месеца? — попита Майлс бившия шеф на ИмпСи.
— Сигурен съм, че съм се отбивал няколко пъти — отвърна Илян. — Идвах тук почти всяка седмица, за да обсъждаме някои въпроси от докладите му.
Веднага щом задъханият лаборант пристигна, полковникът от поддържащия отдел повтори изпълнението с капака на шахтата, същата като онази в Оръжия IV. Уедел напръска филтъра. Този път и Майлс затаи дъх. От резултатите от експеримента зависеше по-нататъшната му стратегия. Ако Хароче бе предвидил действията му… в крайна сметка липсваха две капсули.
Уедел освети филтъра с ултравиолетовата лампа и сърцето на Майлс спря да бие за миг.
— Не забелязвам нищо. Вие виждате ли нещо? — Майлс си пое дъх и заедно с другите се наведе към филтъра. Изглеждаше мръсно бял.
— Можете ли да потвърдите, че не е сменяван от средата на лятото? — попита той началника на поддържащия отдел.
Полковникът сви рамене.
— Не водим на отчет всеки филтър, милорд. Възможно е да е сменен. Но не и от някой от моя отдел. А и не ми изглежда нов.
— Благодаря ви. Оценявам точността ви. — Майлс се изправи и погледна Илян, който наблюдаваше с каменно изражение. — Сега отиваме в предишния ти кабинет, Саймън. Искаш ли ти да водиш?
Илян поклати глава.
— Всичко това не ми е много приятно, Майлс. Какъвто и да е резултатът, аз губя един верен подчинен.
— Само че не предпочиташ ли да изгубиш онзи, който наистина е виновен?
— Да. Продължавайте, милорд ревизор.
Качиха се три етажа по-нагоре и после се спуснаха с асансьора при стария офис на Илян. Дори да бяха успели да изненадат Хароче с появата си, генералът не го показа. Но може би в очите му проблесна едва забележима тревога, докато поздравяваше бившия си шеф и му предлагаше стол?
— Не, благодаря, Лукас — студено отвърна Илян. — Струва ми се, че няма да останем тук много дълго.
— Какво правите? — попита Хароче, когато полковникът се запъти към решетката на стената отдясно на бюрото. Лаборантът от Криминологията го последва.
— Въздушните филтри — отвърна Майлс. — Не сте се сетили за въздушните филтри. Никога не сте служили в космоса, нали, Лукас?
— Не, за съжаление.
— Повярвайте ми, там човек се научава да мисли за вентилационните системи.
Когато Уедел започна да пръска филтъра, Хароче повдигна вежди, привидно небрежно наклони стола си назад и замислено прехапа устна. И не попита: „Обмислихте ли предложението ми, Майлс?“ Беше хладнокръвен, търпелив и готов да чака отговора колкото е необходимо. Все още нямаше основание да трепери — дори филтърът да бе претъпкан със спорообразни частици, това не доказваше нищо. Много хора влизаха в кабинета на Илян.
— Не — след малко каза Уедел. — Погледнете сами, господа. — Той подаде ултравиолетовата лампа на Иван.
— Логично е да е тук — отбеляза генерал Алегро. Самият Майлс беше смятал, че шансът е двадесет и пет процента. Оставаше някоя от заседателните зали или…
— Открихте ли нещо? — попита Хароче. Майлс спечели малко време, като се наведе и взе лампата от братовчед си.