— По обвинение в държавна измяна — завърши той. Последната дума накара половината от присъстващите в стаята да потръпнат.
— Не измяна — дрезгаво промълви Хароче. — Само не измяна!
Майлс разпери ръце.
— Но… ако е готов да признае и да ни съдейства, навярно можем да се съгласим на нападение срещу старши офицер. Военен съд, една година затвор, обикновено уволнение. Мисля, че… ще оставя съдът на Службата да реши.
Ако се съдеше по израженията им, и Хароче, и Алегре бяха схванали смисъла. Като началник на Галени, Алегре несъмнено внимателно следеше случая със своя подчинен. Хароче стисна зъби. Началникът на вътрешния отдел кисело се усмихна на иронията.
— Предлагам ви — продължи Майлс — да го отведете долу и да го накарате да заеме мястото на вашия най-добър аналитик.
— Слушам, милорд ревизор — решително отвърна Алегре, но после се поколеба, осъзнал, че този път няма яки сержанти, които да извършат действителния арест. — Лукас, ще ми създаваш ли проблеми?
— Не — въздъхна Хароче. — Прекалено съм стар, за да се бия.
— Добре. Аз също. — Алегре го изведе навън.
Илян ги проследи с поглед и прошепна на Майлс:
— Адски тъжна история. ИмпСи трябва да постави началото на нови традиции за смяна на шефовете си. Убийството и наказанието действат пагубно на организацията.
Майлс можеше само да свие рамене. Той поведе групата към съседните заседателни зали и още във втората откри отворената шахта. Лаборантът грижливо прибра и документира последните доказателства и Майлс ги запечата с ревизорския си печат.
С това задълженията му на имперски ревизор, слава богу, приключваха. Трябваше само да докладва на Грегор и да предаде всички доказателства на съответните власти — в този случай съда на Службата. „Аз само трябваше да открия истината. Не е моя работа да решавам какво да правим с нея.“ Макар да предполагаше, че съветите му имат известна тежест.
Когато най-после свършиха във вътрешния отдел, двамата с Илян последваха лаборанта по коридора.
— Чудя се какво ще направи сега Хароче — рече Майлс.
— Хвърлил е прекалено много време и усилия да фалшифицира данните в комуникационните пултове и просто не се е сетил за проклетите филтри.
— Мислех, че ще се опита да представи всичко като инсценировка. Дали няма да прибегне до стария ворски изход? Изглеждаше… много блед. Предаде се по-бързо, отколкото очаквах.
— Ти му нанесе по-тежък удар, отколкото си очаквал. Не си знаеш силата, Майлс. Но не. Самоубийството не е в неговия стил — отвърна Илян. — Пък и е трудно да го извърши без помощта на тъмничарите си.
— Смяташ ли… че трябваше да загатна за такава помощ? — деликатно попита Майлс.
— Лесно е да умреш. — Лицето на Илян се напрегна. Дали си спомняше за молбите си в клиниката Майлс да сложи край на мъките му? — Трудно е да живееш. Нека копелето изтърпи военния си съд. И последната безкрайна минута.
Новият арест на ИмпСи беше много по-малък от стария, но входът и помещението за регистриране на затворници бяха същите. При комуникационния пулт на пропуска завариха капитан Галени и Делия Куделка. Генерал Алегро и дежурният офицер тъкмо привършваха с формалностите по освобождаването. Иван ги наблюдаваше. Очевидно вече бяха отвели Хароче. Майлс се надяваше да са му дали килията на Галени.
Дъв все още бе в зелената униформа, която беше носил на императорския прием, сега цялата измачкана. Очите му бяха зачервени от безсъние, Лицето му излъчваше опасно напрежение.
Той се обърна към Майлс.
— По дяволите, Воркосиган, къде се губи толкова време?
— Хм… — Майлс докосна веригата си, за да му напомни, че все още е имперски ревизор.
— По дяволите, милорд ревизор — изсумтя Дъв, — къде се губи толкова време? Снощи ми каза, че веднага ще дойдеш. Мислех, че ще ме освободиш. После не знаех какво да мисля. Напускам тая проклета параноично тъпа организация веднага щом изляза оттук. Край.
Алегре потръпна.
Делия докосна Галени по ръката. Той хвана нейната и гневът му видимо се поуталожи.
„Ами, получих припадък, после трябваше да прегледам заблуждаващия доклад на Хароче, след това да чакам Уедел да дойде от Имперския научноизследователски институт и не смеех да се свържа с никого по комуникационнните пултове от вкъщи. Трябваше да отида лично и…“