— Да. Съжалявам. Боя се, че ми трябваше цял ден, за да събера оневиняващите те доказателства.
— Майлс, откакто открихме, че е саботаж, минаха само пет дни — отбеляза Илян. — Ще ти отнеме повече време да подготвиш ревизорския си доклад.
— Доклади! — въздъхна Майлс. — Пфу! Но, Дъв, разбери, не беше достатъчно да наредя да те пуснат. Щяха да ме обвинят в пристрастие.
— Вярно е — измърмори Иван.
— Отначало смятах, че Хароче просто проявява несръчност като те арестува в императорската резиденция пред толкова много свидетели. Ха! Не и той. Прекрасно организирана инсценировка за съсипване на репутацията ти. После нито освобождаването ти, нито оправдаването ти поради липса на достатъчно доказателства нямаше да те спасят от подозрителността на хората. Трябваше да открия истинския виновник. Нямаше друг начин.
— О… — Галени свъсн вежди. — И кой е истинският виновник, Майлс?
— О, не сте ли му казали? — изненадано се обърна Майлс към Делия.
— Нали ми каза да си мълча, докато не свършиш — защити се тя. — Просто излязохме от оная ужасна килия.
— Не са толкова ужасни, колкото старите килии — възрази Илян. — Спомням си ги. Преди тринайсет години прекарах там цял месец. — Той кисело се усмихна на Майлс. — Заради личната армия на сина на регента. По обвинение в държавна измяна.
— Как пък не си забравил тъкмо това? — промърмори Майлс.
— Де такъв късмет — отвърна Илян. — Веднага след като ме освободиха, наредих да превърнат килиите в склад и да построят нов арест. Много по-модерен. Просто в случай, че някога пак се озова там.
— Никога не съм чувал тази история — каза Галени.
— Мисля си, че това преживяване ми е оказало благотворно въздействие. Трябва да го изпита всеки старши офицер в ИмпСи поради същите причини, поради които всеки лекар поне веднъж трябва да е пациент.
Комарецът замислено го погледна. Гневът му почти се бе стопил. Иван облекчено въздъхна. Алегро отправи признателна усмивка на Илян.
— Бил е Хароче — каза Майлс. — Искал е повишение.
Галени повдигна вежди и се обърна към генерал Алегре, който утвърдително кимна.
— Веднага щом открихме онези биоинженерни прокариоти — продължи Майлс, — Хароче е разбрал, че саботажът ще стане очевиден. И е имал нужда от изкупителна жертва. Било е достатъчно да хвърли подозрението върху нея, за да сложи край на разследването. Съжалявам, че накарах Делия да те държи в неведение, но арестуването на временен шеф на ИмпСи в самия щаб е малко рисковано, нали разбираш. Не исках да давам обещания преди да се уверя в резултата.
Очите на Галени се разшириха.
— Забрави… онова, което ти казах.
— Включително и за оставката ти ли? — нервно попита Алегро.
— Ами… не знам. Защо точно мен? Никога не съм смятал, че Хароче мрази комарците. Още колко време ще трябва да газя в тия лайна? И с какво искат да им докажа лоялността си?
— Предполагам, че ще газиш в тях до края на живота си — сериозно отвърна Илян. — Но всеки комарец, който те последва, ще гази в по-малко лайна. Заради теб.
— Ти постигна много — каза Майлс. — Не позволявай на хлебарки като Хароче да направят напразни всичките ти жертви. Империята се нуждае от теб. И особено ИмпСи.
Алегро утвърдително кимна.
— Освен това — Майлс хвърли поглед към Делия, която слушаше разтревожено — Ворбар Султана е много подходящо място за всеки амбициозен офицер. Вземи хората, които срещаш тук, например. И възможностите. — Иван енергично закима. — Хм… не искам да се меся във вътрешните работи на ИмпСи, но мисля, че комарският отдел съвсем скоро ще има нужда от нов началник. — Майлс се обърна към Алегро. — Старият ще наследи много по-неприятен пост, нали разбираш.
Генералът се сепна, после се замисли.
— Комарец за началник на комарския отдел?…
— Радикално решение — меко каза Майлс, — но може да се окаже успешно.
— Струва ми се, че избързвате, лорд Воркосиган — отвърна Алегре. — Не е сигурно, че Грегор ще ме утвърди за постоянен шеф на ИмпСи.
— Има ли друга възможност? — сви рамене Майлс. — Олшански още не е достатъчно опитен, а началникът на галактическия отдел ужасно обича работата си. С предстоящия брак на императора вашият опит в комарските въпроси ви прави почти идеален, бих казал.
— Дори да е така — малко уплашено отстъпи Алегре. Дали най-после започваше да съзнава смисъла на всичко това? — Утре ще мислим за това. За днес ми стига. Ще ме извините ли, господа? Мисля, че е най-добре да започна с кратко проучване на файловете в офиса на Хароче… на Илян. И… да свикам на съвещание началник-отделите, за да оценим, хм, събитията. Някакви предложения, Саймън?