Илян поклати глава.
— Действай. Ще се справиш.
— Дъв — обърна се генералът към Галени, — поне се прибери да вечеряш и да се наспиш преди да вземеш каквото и да било важно решение, обещаваш ли ми?
— Да, господине — неутрално отвърна комарецът. Делия стисна ръката му. Дъв не я бе пуснал, забеляза Майлс, през целия разговор. Явно не искаше да рискува да му я отнемат. Когато се поуспокоеше, навярно щеше да разбере, че ще са нужни поне четирима едри мъже с ръчни трактори, за да я отскубнат от ръката му. Безразсъдно смели едри мъже. Иван също го видя и се намръщи.
— Вие ли ще докладвате на Грегор, милорд ревизор, или да го направя аз? — попита Алегро.
— Аз ще се погрижа. Вие обаче трябва да се явите при него веднага щом навлезете в обстановката.
— Да. Благодаря ви. — Двамата небрежно си отдадоха чест и генералът излезе.
— Сега ли ще се обадиш на Грегор? — попита Галени.
— Да — отвърна Майлс. — Трябва веднага да му съобщя какво се случи, защото по-рано нямах възможност. Офисът на шефа на ИмпСи следи всичките му комуникационни пултове.
— Когато разговаряш с него… — Дъв погледна Делия и отново стисна ръката й, — би ли го… помолил да каже на Лайза, че не съм предател?
— Разбира се. Имаш думата ми.
— Благодаря.
Майлс нареди на дежурния ефрейтор да придружи Галени и Делия до изхода и им позволи да използват колата му. Но задържа Иван, като отклони невинното му предложение да остави Галени в апартамента му и после да откара Делия. После седна пред комуникационния пулт. Илян си придърпа стол и се настани до него.
— Сир — каза Майлс, когато над видеоплочата се появи горната половина от тялото на Грегор. Императорът бършеше устата си със салфетка.
Чул това официално обръщение, Грегор повдигна вежди. Майлс бе успял да привлече вниманието му.
— Да, милорд ревизор. Някакъв напредък? Проблеми?
— Свърших.
— Мили Боже! Хм… бихте ли ми разказали?
— Ще получите всички подробности — Майлс погледна настрани към Илян — в доклада ми, но накратко, отново оставате без шеф на ИмпСи. Не е бил Галени. Бил е самият Хароче. Дойде ми наум, че спорообразните частици на прокариотите трябва да са останали във въздушните филтри.
— Той призна ли?
— Нещо повече. Заловихме го, докато се опитваше да смени филтъра в предишния си кабинет.
— Това… явно не е станало случайно.
Майлс злобно се ухили.
— Случайността — напевно произнесе той — помага на подготвения ум, както беше казал някой. Не. Не стана случайно.
Грегор го изгледа обезпокоено.
— Но той ми докладва тази сутрин… и през цялото време е знаел… Бях почти готов да го утвърдя за постоянен шеф на ИмпСи.
Майлс сви устни.
— Да. И щеше да е добър шеф. Почти. Виж, хм… обещах на Дъв Галени да предадеш на Лайза, че той не е предател.
— Разбира се. Тя беше извънредно опечалена от снощната сцена. Обясненията на Хароче ни хвърлиха в мъчителни съмнения.
— Лукас винаги е бил ловък — промърмори Илян.
— Защо го е извършил? — попита Грегор.
— Все още трябва да открия отговорите на много въпроси преди да напиша доклада си — отвърна Майлс. — И повечето от тях, изглежда, започват със „защо“. И това е най-интересният въпрос.
— И най-трудно ще откриеш отговора му — предупреди го Илян. — Къде, какво, как, кой — за тези въпроси поне има веществени доказателства.
— Има много неща, които е в състояние да ни каже единствено Хароче — рече Майлс. — Но не можем да го подложим на разпит с опиат, жалко. Мисля… че бихме могли да измъкнем нещо от него, ако започнем тази вечер, докато все още не е възвърнал самообладанието си. До утре вече ще се е възстановил и ще иска адвокат. Не… не ние. Ясно е, че ме мрази до мозъка на костите си, макар че пак опираме до въпроса защо… Саймън, можеш ли… ще проведеш ли разпита вместо мен?
Илян прокара длан по лицето си.
— Ще опитам. Но щом е искал да ме елиминира, не виждам защо да не издържи на всякакъв морален натиск от моя страна.
— Почакайте — каза Грегор. — Имам по-добра идея.
ГЛАВА 27
— Наистина ли трябва да гледам това? — прошепна в ухото на Майлс Иван, докато малката им група се приближаваше към килията на Хароче. — Очертава се много неприятен спектакъл.
— Да, поради две причини. Ти през цялото време беше мой официален свидетел и несъмнено по-късно ще се наложи да даваш показания под клетва. Освен това нито аз, нито Илян сме способни да се справим с Хароче, ако реши да се разбеснее.
— Мислиш ли, че ще се стигне дотам?
— Всъщност… не. Но Грегор смята, че присъствието на обикновен пазач, някой от бившите хора на Хароче, ще въздейства лошо на, хм, откровеността му. Ще трябва да го изтърпиш, Иване. Няма нужда да говориш, само ще слушаш.