— Можеш да го занесеш в съседната стая.
— Да, сир.
Императорът прегледа доклада, без да изразява мнението си. Майлс леко повдигна вежди. Грегор започна отначало и този път по-бавно прочете отделни откъси. Накрая свърши, изключи холодисплея, взе ревизорската верига и се заигра със златните плочки, носещи герба на Ворбара.
— Трябва да отбележа, че това беше едно от моите успешни внезапни решения.
Майлс сви рамене.
— Случайността ме отведе на място, където имах известен опит.
— Дали е било случайност?
— Саботажът срещу чипа на Илян беше вътрешна работа, затова беше нужен вътрешен човек от ИмпСи. Мнозина други можеха да се справят не по-зле от мен.
— Не… — Грегор го изгледа преценяващо. — Мисля, че ми трябваше бивш вътрешен човек от ИмпСи. И дори и сега не се сещам за други такива.
Майлс се отказа да спори. Трябваше да е само любезен, не откровен. Освен това можеше никога повече да не му се удаде толкова удобен момент да отправи молбата си.
— Благодаря ти, Грегор.
— Мислех за подходяща награда за добре свършената работа — прибави императорът.
— О, така ли?
— Традиционната награда е нова работа. Тази седмица случайно ми трябва нов шеф на ИмпСи.
— И?
— Искаш ли я? Въпреки че по традиция това място се заема от действащ военен офицер, няма закон, който да ми забранява да назнача цивилен.
— Не.
Грегор повдигна вежди.
— Честно?
— Честно — твърдо отвърна Майлс. — Това е адски досадна канцеларска работа, а и шефът на ИмпСи почти никога не напуска щаба. Няма да ми хареса.
— Мисля, че можеш да се справиш.
— Мисля, че мога да се справя с почти всичко, което се наложи, ако ти заповядаш, Грегор. Това заповед ли е?
— Не. Откровен въпрос.
— Тогава вече получи откровения ми отговор. Гай Алегре е много по-подходящ от мен. Има достатъчно бюрократичен опит и е уважаван както на Комар, така и на Бараяр. Никой няма да оспори назначаването му.
Императорът се усмихна.
— Всъщност очаквах да кажеш точно това.
— Тогава защо ме попита?
— Просто от учтивост. За да ти дам възможност да откажеш. Искаш ли кафе? Закуска?
— Не, благодаря.
— Нещо по-силно?
— Не. Благодаря. Следобед имам час за мозъчна операция. Доктор Ченко е готов да ми имплантира чипа. Изглежда, че ще работи. Не бива да ям нищо преди това.
— А, добре. Крайно време беше.
— Да. Нямам търпение пак да пилотирам скутера си.
— Няма ли да ти липсва забележителният Мартин?
— Малко, струва ми се.
Грегор погледна към вратата на кабинета си. Дали очакваше някого? Сега бе моментът за молбата на Майлс.
— Грегор, исках да те помоля…
Вратата се отвори и влезе майордомът. Императорът му кимна. Майордомът се върна в коридора и каза:
— Заповядайте, милорди. — После почтително отстъпи назад.
Влязоха четирима мъже. Майлс веднага ги позна — неговата победа над злото бе привлякла вниманието на четирима имперски ревизори. Той се прокашля, поизправи се на стола и размени любезни ворски приветствия с тях, докато майордомът бързаше да нареди столове около бюрото на Грегор.
Лорд Ворховис очевидно се беше върнал от Комар. Шестдесетинагодишен, той бе най-младият, но със също толкова славна кариера — първо военен, после дипломат, посланик и заместник-министър на финансите. Дъв Галени спокойно можеше да следва примера му. Спокоен, строен, образован човек в модерно ворско облекло. Майлс се зачуди дали не шие дрехите си при императорския шивач. И носеше диска с доклада в ръката си.
Доктор Вортис беше един от двамата наскоро назначени имперски ревизори, които не бяха военни. Той бе професор в университета във Ворбар Султана, автор на няколко книги по своята област. Приличаше на истински учен — едър, белокос, усмихнат, с измачкани дрехи, благороден нос и големи уши.
Лорд Ван Воргустафсон, който дружески разговаряше с тях, беше другият цивилен, пенсиониран индустриалец и прочут филантроп. Той бе нисък, по-нисък от Вортис, с рошава сива брада и розово лице, което издаваше проблеми със сърдечносъдовата система. Богатството му не личеше по външния му вид, защото се обличаше като работник, ако изобщо имаше работници с толкова лош вкус.
Адмирал Воркалонер беше ревизор от по-традиционния тип, напуснал Службата след дълга безупречна кариера. Той не бе свързан с нито една политическа партия — нито консервативна, нито прогресивна. Висок и дебел, адмиралът като че ли заемаше невероятно много място.