Илян кимна.
— Не само моя. Но не мога… да съм такъв, какъвто съм — какъвто бях и да не го зная.
— Моята кариера приключи много по-рано — мрачно отвърна Майлс.
Илян се прокашля и погледна към въдицата си.
— Май клъвна, а?
— Не, прътът щеше повече да се наклони. Просто течението си играе с тежестта.
— Не ми се ще да напусна, уверявам те — каза Илян. — Иска ми се да видя сватбата на Грегор.
— И после поредната криза — подразни го Майлс. — И после следващата…
Саймън примирено въздъхна.
— Е… може би не е толкова зле. — Той замълча, после попита: — Не ти ли се струва, че може да са откраднали цялата риба от езерото?
— Първо трябва да я хванат.
— А, добър отговор. — Илян отвори по още една бира. Вече я бе преполовил, когато каза: — Знам… колко много означаваха за теб „Дендарии“. Щастлив съм, че оцеля.
Не каза „съжалявам“, помисли си Майлс. Той сам си бе нанесъл тази рана.
— Къде е жилото ти, смърт? — Майлс разклати въдицата си. — Къде е рибата ти, куко? Не. Самоубийството не беше изход за мен. Вече не вярвам, че ако сам не я потърся, смъртта някак си ще ме пропусне. А животът… струва ми се глупаво да не използвам онова, което имам. Да не кажа, че е адски неблагодарно.
— Смяташ ли… че вие с Куин… как да се изразя по-тактично? Смяташ ли, че ще успееш да убедиш капитан Куин да прояви интерес към лорд Воркосиган?
О, Илян се опитваше да се извини, че е прецакал любовния живот на Майлс. Той отпи от бирата и сериозно се замисли.
— Преди никога не съм успявал. Искам да опитам… Трябва да опитам още един път. — Кога? Как? Къде? Мисълта за Куин го пробождаше в сърцето. И за „Дендарии“. Затова нямаше да мисли за тях. Още бира. — Що се отнася до останалото… — горчиво се усмихна Майлс, — има убедителни доказателства, че прекалено много съм забавял темпото, за да продължа да се правя на ходеща мишена. Всъщност напоследък любимите ми операции не се нуждаеха от въоръжени сили.
— Ставаше адски хитър, това е — отвърна Илян, загледан в изкривения от цветното стъкло на бутилката силует на Майлс. — Макар че дори маневрената война изисква значителни сили, с които да маневрираш. Обичах да печеля. Наистина обичах.
Илян остави бутилката в сандъка, въздъхна, отново премести навеса и за пореден път изтегли кукичката.
Майлс се взираше в бялата си корда, която се губеше в потайните глъбини.
— Винаги някак успявах. По какъвто и да било начин. С каквито и да било средства. Тая история с пристъпите… изглежда, е първият противник, когото не можах да надхитря.
Илян иронично повдигна вежди.
— Казват, че някои от най-непристъпните крепости били превземани с предателство отвътре.
— Бях победен. — Майлс замислено духна в гърлото на бутилката. — И все пак оцелях. Не го очаквах. Чувствам се така, сякаш… съм изгубил равновесие. Винаги е било просто. Или победа, или смърт. Къде… сбърках? Дай още една бира.
Илян я отвори и му я подаде. Водата в езерото ставаше приятно ледена, определено неподходяща за плуване. Или за удавяне.
— Може би поколенията рибари са изловили цялата риба, достатъчно глупава, за да се хваща на примамката — след дълго мълчание каза Илян.
— Възможно е — съгласи се Майлс. Гостът му започваше да се отегчава. Като домакин, трябваше да направи нещо по този въпрос.
— Според мен тук няма никаква риба. Това е измама, Воркосиган.
— Не. Видях няколко. Ако имах зашеметител, щях да ти го докажа.
— Напоследък се движиш без зашеметител, така ли? Не е много разумно.
— Сега съм имперски ревизор. Имам си телохранители да ми носят зашеметителите.
— Така или иначе, на тази дълбочина няма да зашеметиш нищо.
— Е, нямах предвид точно зашеметител. По-скоро пълнител от зашеметител.
— О! — За миг лицето на Илян се проясни, после изражението му отново стана скептично. — Значи искаш да пуснеш бомба? Изобщо не ми дойде наум.
— Това е стар планински номер. Планинците нямат време да ловят риба с въдици, това е ворска перверзия. Те огладняват и си искат вечерята. Освен това господарите на езерото смятали риболова за бракониерство, което допълнително стимулирало местните да действат бързо преди да се появят графските гвардейци.
След около минута Илян измърмори:
— Аз случайно нося зашеметител.
„Мили Боже, как сме те пуснали въоръжен?“
— Нима?
Саймън остави бирата си и извади оръжието от джоба си.
— Ето. Готов съм да го пожертвам. Трябва да видя тоя трик.
— Хм, добре… — Майлс му подаде пръта и разгледа зашеметителя. Стандартно производство, пълен заряд. Той извади пълнителя и известно време си поигра с него. После отново отпи от бирата си и хвърли импровизираната граната през борда.