— Да се надяваме, че ще потъне — подметна Илян.
— Ще потъне. Виж. — Металическият блясък изчезна в дълбините.
— Колко секунди?
— Никога не знаеш, разбира се. Това е едно от нещата, които правят номера толкова рискован.
Половин минута по-късно мракът на дъното се освети за миг. След няколко секунди водата закипя. Звукът можеше да се опише по-скоро като оригване, отколкото като тътен. Лодката се разклати.
Стражът от ИмпСи на брега рязко скочи и насочи бинокъла си към тях. Майлс успокоително му махна и отново седна на седалката.
— Е? — без да откъсва очи от водата, попита Илян.
— Просто чакай.
След около две минути на повърхността изплува нещо лъскаво. И още едно. После още две.
— Божичко! — с уважение възкликна Илян. — Риба.
Риба, и то каква. Наи-малката беше дълга половин метър, наи-голямата около седемдесет сантиметра, сьомга и пъстърва. Очите им бяха изцъклени и пълни с укор. Бяха студени и хлъзгави и Майлс едва не падна в езерото преди да успее да извади всички. Илян благоразумно го държеше за глезена.
— Ето че наловихме риба — каза шефът на ИмпСи, загледан в плячката им, която почти се равняваше по тегло на Майлс. — Вече можем ли да се прибираме?
— Случайно да имаш втори пълнител?
— Не.
— Остана ли бира?
— Това беше последната.
— Тогава да си вървим.
Илян злобно се ухили.
— Нямам търпение някой да ме попита какво сме използвали за примамка.
Майлс успя да пристане, без да разбие лодката, въпреки че ужасно му се пикаеше и главата му се мотаеше, което обаче не се дължеше на езерните вълни. Той грабна двете по-малки риби, втурна се нагоре по склона и остави Илян да се пребори с трите по-големи.
— Трябва ли да изядем всичките? — задъхано извика след него шефът на ИмпСи.
— Може би само една. Останалите ще бъдат изчистени и замразени.
— Кой ще ги изчисти? Дали Мама Кости няма да има нещо против? Струва ми се, че не бива да обиждаш готвачката си.
— В никакъв случай. — Майлс спря и кимна нагоре. — За какво са подчинените?
Привлечен от шума на двигателя на лодката, Мартин се спускаше по пътеката към тях.
— А, Мартин — каза Майлс с глас, който би накарал по-опитния Иван мигновено да си плюе на петите. — Точно ти ми трябваш. Занеси тези риби на майка си… — той стовари рибата в ръцете на ужасения младеж — и направи с тях каквото тя ти каже. Хайде, Саймън.
Илян се ухили и също се избави от товара си.
— Благодаря, Мартин.
Оставиха момчето на пътя и дори не се обърнаха, когато чуха жалостивото му:
— Милорд?…
В момента единственото желание на Майлс бе да се облекчи, да вземе душ и да подремне. Точно в този ред. Това щеше да му е достатъчно.
След здрачаване Майлс и Илян се настаниха за вечеря в трапезарията. Мама Кости им беше приготвила най-малката пъстърва — достатъчна да нахрани всички в къщата — с великолепен сос.
— Често ли си хранил така цялото си семейство? — попита Илян.
— Много рядко. После открих, че като бетанка, майка ми по възможност приема само изкуствен протеин и се насилва да яде рибата, лъжейки колко добро момче съм бил. Тогава престанах да предизвиквам нейните кулинарни предпочитания.
— Мога да си я представя — усмихна се Илян.
— Искаш ли утре пак да отидем за риба?
— Хайде… да почакаме поне да я изядем всичката. — Котките в имението могат да ни помогнат. В момента около кухненската врата висят най-малко четири и се опитват да омилостивят готвачката. Май че успяват.
Майлс отпиваше малки глътки от виното си. Дрямката и едно хапче бяха облекчили бирено-слънчевия му махмурлук. Изпитваше странно и непознато усещане — пълно отпускане. Не бързаше за никъде и се наслаждаваше на мига.
В трапезарията влезе Мартин.
— Милорд? Търсят ви по комуникационния пулт.
„Няма значение кой е, кажи му, че утре ще му се обадя. Или другата седмица.“ Не, можеше да е графинята. Струваше му се, че вече е готов да разговаря с нея.
— Кой е?
— Представи се като адмирал Авакли.
— О! — Майлс веднага остави вилицата си и се изправи. — Ще се обадя, благодаря, Мартин.
Слабото лице на Авакли изпълваше екрана. Майлс седна на стола и настрои обектива.
— Да, господин адмирал?
— Милорд ревизор. — Биокибернетикът кимна. — Екипът ми е готов да изложи заключението си. Можем едновременно да докладваме на вас и генерал Хароче, както поискахте.
— Добре. Кога?
Авакли се поколеба.
— Препоръчвам колкото е възможно по-скоро.
Майлс се вледени.
— Защо?
— Смятате ли, че е подходящо да го обсъждаме по комуникационен пулт?