— Не. — Майлс облиза пресъхналите си устни. — Хм… разбирам. Ще ми трябват около два часа, за да се върна във Ворбар Султана. — И за този случай трябваше да си остави време да се преоблече. — Ще се срещнем, да речем, в двайсет и шест часа. Освен ако не предпочитате да го отложим за утре сутрин.
— Вие решавате, милорд ревизор.
Авакли не възразяваше срещу нощно съвещание. Предполагаемите „естествени причини“ не изискваха такова припиране. Майлс и без това нямаше да успее да заспи.
— Тогава тази нощ.
— Отлично, милорд — одобрително кимна адмиралът. Майлс прекъсна връзката и въздъхна. Животът отново започваше да набира скорост.
ГЛАВА 21
В щаба на ИмпСи цареше среднощна тишина. В заседателната зала на клиниката бе почти като в гробница. Около холопроекторната маса имаше пет стола. О, поредният медицински разговор. Напоследък Майлс научаваше много повече, отколкото искаше, за вътрешността на човешките глави, включително за собствената си.
— Изглежда, липсва един стол — каза той на Авакли и кимна към масата. — Освен ако не предлагате генерал Хароче да стои прав.
— Ще донеса, милорд ревизор — измърмори адмиралът. — Не очаквахме…
Той погледна Илян, седнал отляво на мястото, запазено за Майлс, до полковник Руибал и срещу доктор Уедел.
Майлс не беше сигурен дали е много разумно да доведе шефа на ИмпСп, но очевидното безпокойство на Авакли го изпълни с енергична безмилостност.
— Така ще си спестя време по-късно да му го повтарям — отвърна той. — А и честно казано, не се сещам някой друг на тази планета да има повече право да научи.
Биокибернетикът отиде да донесе стол.
Майлс носеше пълната си кафяво-сребриста униформа на рода Воркосиган, макар че този път беше оставил военните си отличия в чекмеджето на бюрото си. Не искаше ордените му да отклоняват погледите от ревизорската му верига. Илян бе избрал цивилно облекло: отворена риза, широки панталони и сако, които му придаваха вид на човек в отпуска. Любезност към заместващия го Хароче? Само че Илян беше носил цивилни дрехи на работа толкова често, че посланието, ако изобщо имаше такова, ставаше малко двусмислено.
Авакли и Хароче едновременно влязоха в заседателната зала. Когато видя Илян, генералът се сепна. Шефът на ИмпСи го погледна и приветливо му кимна.
— Здравей, Лукас.
Дълбокият глас на Хароче омекна.
— Здравейте, господине. Радвам се отново да ви видя на крака. — После се обърна към Майлс и прошепна: — Достатъчно ли се е възстановил? Ще издържи ли?
— О, да — усмихна се Майлс и скри собственото си неведение по този въпрос. При небрежния жест с ръка на Хароче всички отдадоха чест, макар че в присъствието на Илян навярно не бяха сигурни кой на кого трябва да козирува. Адмирал Авакли остана прав на подиума при холодисплея.
— Милорд ревизор — започна биокибернетикът. — Генерал Хароче, господа. Господин началник Илян. — Той неуверено кимна на Саймън, — Не… Не очаквам да се изненадате от заключението на моя екип. Ние установихме, че повредата на невралния чип е била умишлено предизвикана.
Хароче дълбоко въздъхна и кимна.
— Тъкмо от това се боях. Надявах се да се окаже нещо по-просто.
Майлс също се беше надявал.
— „Просто“ — отвърна Авакли — е последната дума, която бих използвал в този случай.
— В такъв случай става въпрос за умишлен саботаж.
Адмиралът прехапа долната си устна.
— Това вече е във вашата област. Както казах, засега предпочитам да го наричам „умишлено предизвикана повреда“. Ще дам думата за обяснение на доктор Уедел — на високото чело на биокибернетика се появи едва забележима бръчка, — на когото в голяма степен дължим това откритие. Заповядайте, доктор Уедел.
По тази бръчка Майлс заключи, че Канаба продължава да се държи както обикновено, блестящо и отвратително. Ако някога изгубеше способностите си, той несъмнено щеше да се изненада колко омраза му е донесло поведението му. Ала Авакли беше прекалено честен учен, за да си припише чужди достойнства. Уедел се качи на подиума. Патрицианското му лице изглеждаше уморено, напрегнато и малко самодоволно.
— Ако искате да видите виновника — искам да кажа непосредствения виновник, — това е портретът му. — Той натисна няколко бутона и над проектора се появи яркозелено сложно петно, което бавно се завъртя във въздуха. — Цветът е компютърно подсилен, разбира се, позволих си малко артистична волност, и увеличението е няколко милиона пъти. Това, господа, е биоинженерен апоптотичен прокариот. Или поне така съм го реконструирал.
— Какво? — попита Майлс. — По-просто, моля.