— Кога за пръв път се проявиха първите серирзни симптоми на срива?
— Преди четири седмици — отвърна Хароче. — По време на оперативка на всички отдели.
— Всъщност около една седмица по-рано — поправи го Майлс. — Според мой източник.
Генералът го изгледа остро.
— Наистина.
Илян се размърда, сякаш понечи да прибави нещо, после се отказа.
— Хм. Прокариотът не се възпроизвежда много бързо. До голяма степен зависи от това каква доза е била вкарана в организма.
— Ясно. А как са го направили? повтори Майлс. — И изобщо как се съхранява и транспортира това нещо? Каква е трайността му? Изисква ли специални условия?
— Съхранява се на сухо в капсулиран вид, при стайна температура, макар че малко студ няма да му навреди. Трайност… Господи! Години. Макар че в случая очевидно става дума за по-малко от десетилетие. Активира се чрез овлажняване. Вкаран е в организма през лигавицата. Може да е бил вдишан като прах, инжектиран като разтвор или да е попаднал в открита рана. Достатъчна е и обикновена драскотина.
— Може ли да е погълнат?
— Стомашните киселини унищожават повечето прокариоти. Възможно е, но изисква по-голяма първоначална доза, за да проникне в кръвоносната система и да стигне до чипа.
— Така… Кога? Можете ли на базата на темповете на възпроизводство да пресметнете кога е станало това?
— Съвсем приблизително. Боя се, че това е само една от няколкото променливи величини, милорд. Срокът може да варира от десет до една седмица преди появата на първите симптоми.
Майлс се обърна към Илян.
— Спомняш ли си нещо такова?
Шефът на ИмпСи безпомощно поклати глава.
— Има ли някаква вероятност… — попита Хароче — може ли… възможно ли е прокариотът да е попаднал в организма му случайно?
Уедел сви устни.
— Дали е възможно? Кой може да каже? А дали е вероятно? Тъкмо това е въпросът. — Очевидно се радваше, че той не е човекът, който трябва да даде отговора.
— Има ли сведения за други загадъчни случаи с подобни чипове на Бараяр? — попита Майлс. — И изобщо някой на Бараяр има ли такъв чип?
— Поне на мен не ми е известно — отвърна Хароче.
— Бих искал ИмпСи да направи проверка, моля.
— Да, милорд. — Хароче си записа.
— Невралните имплантанти на скоковите пилоти използват съвсем различна система — обади се Авакли. — Слава Богу. — Той запремигва, навярно представил си хаоса, който можеше да предизвика някакъв масов пилотски мор.
— Този прокариот не се предава по обикновен начин — категорично ги увери Уедел.
— Мисля, че трябва да допуснем най-лошата възможност — каза Майлс.
— Наистина — въздъхна Хароче.
— Прилича ми на саботаж — продължи Майлс. „При това жесток, Господи, невероятно жесток.“ — Вече знаем какво и как. И донякъде, кога. Но кой и защо? — О, пак тези човешки мотиви. — Методът ни е известен. Мотивът остава неясен. Ти имаш прекалено много врагове, Саймън, и нито един от тях не е отделна личност. Поне така ми се струва. Нали не си… спал с нечия жена или дъщеря?
Илян мрачно се усмихна.
— Уви, не, Майлс.
— Така… трябва да е някой, който се е целил изобщо в ИмпСи. Политически мотиви? По дяволите, това пак е прекалено общо. Макар че извършителят очевидно е имал достатъчно пари и, хм, търпение — за колко време според вас е създаден този микроскопичен звяр, доктор Уедел?
— Лабораторно време, около два месеца. Освен ако не са платили за експресна услуга. Най-малко месец.
— Плюс пътуването… този заговор трябва да е започнал най-малко преди половин година, струва ми се.
Хароче се прокашля.
— Има вероятност да идва извън Бараяр. Искам да знам в коя лаборатория е произведен и кога. С ваше разрешение, милорд ревизор, незабавно ще наредя на галактическия отдел да задейства агентите си на Джаксън Хол. Без да изключваме другите възможни източници на биопродукт от такъв порядък — например Ескобар. В края на краищата Джаксън Хол няма пълен монопол върху тъмните сделки.
— Да, генерал Хароче — отвърна Майлс. Тези досадни проучвания бяха специалността на ИмпСи. Истинският имперски ревизор обикновено разполагаше със собствен екип, на който да възлага такива задачи. Щеше да се наложи лично да проверява докладите, за да е сигурен. Е, в крайна сметка пак щеше да се озове в подземията на ИмпСи. Навярно така му бе писано.
— И ще проуча всички пътувания на Илян през последните, да речем, шестнайсет седмици — прибави Хароче.
— През повечето време бях тук в щаба — каза Саймън. — Два пъти съм пътувал извън града… струва ми се. И не съм напускал Бараяр.
— Не забравяй официалната вечеря при Грегор — напомни му Майлс. — И още няколко подобни случая.