— Хм. Вече си мислех, че нещата отиват натам.
— Може би все още щях да съм в същото състояние, ако не бяха някои събития — мрачно призна Майлс. — Предполагам, че си научила за Саймън.
— Да, но не всичко. Макар че Алис беше по-изчерпателна от вас с Грегор. Как е той?
— Добре е. В момента ни гостува. Снощи не спахме много. Мисля, че… е по-добре той да ти разкаже. Доколкото може. Физически се е възстановил, но е малко… е, много по-мъгляв от онзи Саймън, с когото си свикнала. Ще разбереш, когато поговориш с него.
— Ясно. — Майка му леко се намръщи. — Колкото може по-скоро. След час имам кратка среща с Алис. Изгарям от нетърпение да се запозная с Лайза.
— Успя ли да успокоиш родителите й?
— О, Алис беше положила основите. Чувствата им са смесени, разбира се. Тоскана се вълнуват от перспективата да спечелят още по-голямо влияние — и за себе си, и за компанията си, и изобщо за Комар.
— Тук грешат, ако си мислят така. Грегор отлично съзнава необходимостта да изглежда безпристрастен, за да си позволи да прави открито прекалено много услуги на роднините на жена си.
— Аз внимателно им го обясних. Те са достатъчно разумни, за щастие. Радостта им е помрачена от искрено безпокойство за безопасността и личното щастие на дъщеря им, макар че съшо като всички други родители, нямат представа как да го осигурят. — Тя сухо му се усмихна.
Това за него ли се отнасяше? Несъмнено.
— Така… Как е татко? Как понесе… всичко това? — Майлс сви едното си рамо, за да загатне за новия си цивилен живот.
Майка му се прокашля.
— Със смесени чувства и смесени реакции. С две думи, имаш неговата подкрепа. Винаги.
— Знам го. Питах за друго. Беше ли много… разочарован?
Тя на свой ред сви рамене.
— Всички знаем с колко труд постигна всичко.
„Не иска да ми отговори, по дяволите.“
— Повече се безпокоеше какво ще правиш после — прибави лейди Воркосиган и прокара дългия си показалец по златната му верига. — Това е много находчиво от страна на Грегор, трябва да отбележа. Момчето е станало ужасно гъвкаво.
— Почакай Саймън да ти обясни какъв товар се очаква да нося с тая проклета верига.
В този момент в стаята надникна Мартин и когато видя графинята, на лицето му се изписа страхопочитание.
— Милорд? Хм, колата ви е готова и всичко…
Лейди Воркосиган разпери ръце.
— Щом трябва, върви. Ще отида при Саймън.
— Изглежда, че ще ми се наложи да раздвижа… предишната му служба. — Не му харесваше звученето на „предишната“. — Хароче адски се тутка с този проблем. Макар да не мога да обвинявам ИмпСи, че отказва да действа преди да получи достатъчно информация.
— Защо не? Правили са го, и то често.
— Дръж се прилично, госпожо майко. — Майлс се поклони съвсем по ворски.
— Радвам се, че те заварих тук — извика след него тя.
— Къде другаде?
Лейди Воркосиган се поколеба, после кисело призна:
— Хванах се на бас с Арал, че ще предпочетеш дребния адмирал.
ГЛАВА 22
Майлс прекара остатъка от деня в ИмпСи и Хароче търпеливо понасяше нервното му присъствие. Щяха да минат седмици преди да получат резултат от галактическите проверки. Генералът съсредоточаваше вниманието си главно върху връзката с Джаксън Хол, накъдето сочеха единствените им веществени доказателства. Това напълно устройваше Майлс.
Той посочваше всеки пропуск на генерала и Хароче незабавно го поправяше. До края на следобеда, изглежда, нямаше какво друго да направят по този въпрос, освен Майлс лично да отиде на Джаксън Хол, което бе хрумнало и на временния шеф на ИмпСи.
— Вие очевидно имате изключително голям опит с техните лаборатории — отбеляза Хароче.
Майлс неутрално изсумтя. Идеята неудържимо го привличаше. Дори си позволи да си представи как се завръща на планетата в новото си качество на имперски ревизор, с всички бараярски имперски бойни кораби.
— Не — мъгляво отвърна той. — Едва ли. — „Отговорът е тук, в ИмпСи. Просто ми се иска да знаех как точно да задам въпроса.“
Неспокоен и раздразнен, Майлс остави Джаксън Хол на тамошните агенти и се отправи на обиколка из сградата. Мислеше си, че познава щаба, но имаше много кътчета, които никога не бе виждал, цели отдели, за чието съществуване не подозираше. Е, сега определено щеше да получи ясна представа за всичко.
Той надникна в няколко офиса и ужасно притесни обитателите им, после реши да систематизира обиколката си. Щеше да инспектира всеки отдел отгоре додолу, без да изключва складовете и хранителната служба.
По дирите му оставаше смут и уплаха, тъй като всеки началник-отдел отчаяно търсеше в съзнанието си причина за появата на имперски ревизор точно при него. „Ха. Гризе ги съвестта, до последния“ — сухо си помисли Майлс. Неколцина си направиха труда да му обяснят бюджетните си разходи, както му се стори, прекалено подробно. Един от тях дори произнесе защитна реч за неотдавнашната си галактическа ваканция. Трябваше да признае, че е изключително забавно да гледа как тези иначе мълчаливи хора панически се разбъбрят. Той ги насочваше с много точно преценени неутрални междуметия като „а“ и „хм“, но това не му помогна да формулира въпроса си.