Роберт ван Хюлик
Императорската перла
Действащи лица
В китайския език фамилното име (отпечатано тук с главни букви) винаги предшества собственото
ДИ Жендзие
съдия на Пуян, окръг в Централен Китай, през който минава Големият канал
ХУН Лян
негов доверен помощник, сержант в съдилището
ПИЕН Дзя
лекар
ТУН Май, СЯ Куан
нередовни студенти по литература
КУ Юанлян
богат колекционер на антики
Госпожа КУ наречена Златен Лотос
негова първа съпруга
КЕХЛИБАР
негова втора съпруга, бивша робиня
ЯН
собственик на антиквариат
КУАН Мин
търговец на лекарства от столицата
ШЪН Ба
старейшина на гилдията на просяците
Госпожица ЛЯН или ГОРСКА ТЕМЕНУЖКА
съдържателка на тренировъчна зала; монголското й име е Алтан Цецег Катун — Принцеса Златен Цвят
Глава I
Сянка пробягва по челото на богинята; един стар монах отказва подкуп
Един висок мъж запали благоуханна пръчица пред олтара на речната богиня. След като я забоде в бронзовия свещник, мъжът вдигна поглед към ведрото лице на статуята в човешки ръст, озарено от трепкащата светлина на единствения газен светилник, който висеше от опушените мертеци на малкия храм. Устните на богинята сякаш бяха разтегнати в едва доловима усмивка.
— Радвай се — горчиво изрече мъжът. — Тогава ми я отне тъкмо когато се канех да разплискам кръвта й пред теб. Но за тази вечер съм ти избрал нова жертва, подготвена, както трябва. Този път ще…
Той млъкна и тревожно се озърна към стария монах в протъркано кафяво расо, седнал при входа на храма. Възрастният мъж се бе вторачил за миг в обкичения с пъстроцветни фенери речен бряг, после отново се сведе над молитвеника си. Очевидно не обръщаше никакво внимание на самотния посетител.
Мъжът отново вдигна очи към богинята.
Ваятелят умело бе използвал естествената структура на дървото, от което бе направена статуята, за да подчертае гънките на наметката, която се спускаше от заоблените й рамене. Богинята седеше, кръстосала нозе, върху пищен лотосов цвят с безчет листчета. Лявата й длан лежеше в скута, дясната бе вдигната в благослов.
— Красива си! — с дрезгав глас прошепна мъжът, вперил нетрепкащи очи в застиналото лице над себе си. — Но кажи ми защо всяка красота носи зло? Защо изкушава, мами с престорено свенливи усмивки и коси погледи, а после отритва? Отритва с убийствено пренебрежение и подигравка и след като порази жертвата си, я преследва во веки… — мъжът се вкопчи в ръба на олтара с безумен блясък в широко отворените си очи. — Справедливо е такива да бъдат наказвани — изръмжа заплашително той. — Справедливо е ножът да прониже измамните им сърца и да бъдат проснати голи на олтара пред теб, справедливо е…
Той се сепна. Стори му се, че за миг бръчка набразди гладкото чело на богинята точно при перлата, проблясваща в средата му. После въздъхна с облекчение и изтри потта от лицето си. Това бе само сянката на нощна пеперуда, прелетяла край светилника.
Мъжът стисна решително устни, хвърли последен колеблив поглед към статуята и се обърна. Тръгна към стария монах, който нареждаше в унес молитвите си, и го потупа по мършавото кокалесто рамо:
— Защо не оставиш тази вечер твоята богиня сама по изключение? Състезанието на драконите ще започне всеки момент — и като извади шепа медни грошове от ръкава си, продължи: — Вземи това и иди да хапнеш като хората в онзи ресторант отсреща.
Старецът вдигна уморените си зачервени очи, без да посяга към парите.
— Не мога да я оставя, господине. Вие не знаете колко е ревнива и отмъстителна — и отново сведе беловласата си глава над молитвеника.
Мъжът изръмжа една груба ругатня и отмина по каменните стъпала, които извеждаха на крайбрежната улица. Трябваше час по-скоро да се върне в града за финала на гребното състезание.
Глава II
Съдията Ди губи на домино; злощастието на един барабанчик подарява победа на противника
— Его я шестицата, дойде ми най-сетне — доволно съобщи съдията Ди на Първата съпруга и добави една плочка към сложно усуканата редица върху квадратната маса. Трите му съпруги бяха свели безмълвно очи към плочките в ръцете си. В падащия сумрак червените точици върху бамбуковите плочки едва се различаваха. Съдията и трите му съпруги седяха на издигната платформа върху кърмата на официалната гемия, привързана успоредно на брега на канала малко встрани от другите лодки. Беше петият ден от петата луна — денят на ежегодната регата на лодките дракони. Още от ранния следобед жителите на Пуян се стичаха през Южната порта към трибуната, издигната на мястото, където трябваше да финишират драконите. Там съдията Ди като областен магистрат щеше да връчи наградите на екипажите победители. Официално магистратът бе длъжен да участва единствено в тази церемония, но съдията Ди открай време държеше да споделя вълненията и радостите на хората, поверени на неговите грижи, и реши да присъства на празненството от самото начало. Един час преди залез слънце, придружен от свитата си, той напусна града с три паланкина. Съпругите му се разположиха на голямата официална гемия, закотвена срещу трибуната, хапнаха ориз и сладка супа подобно на хилядите граждани, които се бяха струпали върху наредените покрай двата бряга лодки. След яденето четиримата седнаха да поиграят домино в очакване на лунния изгрев и началото на състезанието. Захладняваше. От отсрещния бряг долитаха песни и смях. На всяка лодка или гемия пламнаха гирлянди от фенери и пъстроцветните им отражения затанцуваха по повърхността на гладката тъмна вода. Беше приказно красиво, но четиримата около масата почти не обръщаха внимание на тази феерия. Доминото бе любима игра в дома на съдията Ди и към него се подхождаше много сериозно. А сега наближаваше решителният момент, краят на играта. Третата съпруга избра една плочка от своите, положи я до наредените на масата и се обърна към двете млади прислужнички, седнали край мангала за чай: