Ку замълча. Съдията Ди бе изслушал всяка негова дума, поглаждайки бавно дългата си черна брада. След малко попита:
— Защо госпожа Кехлибар, въпреки че е знаела всичко това, се е осмелила да отиде в необитаваната къща нощем?
— Тя не вярваше, че в къщата наистина има духове, ваше превъзходителство. Разправяше, че онова привидение е било номер на тукашните хора, за да изплашат Тун. Пък и нали е жена, за нея не беше страшно. Бялата богиня олицетворява тайнствената, съзидателна сила на плодоносното естество и се смята за покровителка на жените. Затова са й принасяли в жертва само млади мъже, никога жени или девойки.
Съдията кимна. Отпи няколко глътки чай и в мига, когато остави чашата си на масичката, ненадейно заяви със строг глас:
— Вие сте изпратили Кехлибар с опасна задача и тя бе жестоко убита. Ваша е отговорността за това подло престъпление. На това отгоре се опитвате да ме залъгвате с разни приказки за старинни вази. Не ме прекъсвайте! Нима ме мислите за такъв невежа, та да не знам, че в цялата империя няма ваза, която да струва десет кюлчета злато? А сега кажете истината. Какво искаше Кехлибар да купи за вас?
Ку скочи на крака и закрачи нервно из стаята. Накрая сякаш взе решение. Спря пред съдията, хвърли тревожен поглед към затворената врата, наведе се напред и прошепна с пресипнал глас:
— Императорската перла!
Глава VI
Съдията Ди изслушва невероятна история; пред очите му се появява едно злочесто олицетворение на съвършената красота
Съдията Ди погледна изумен възбудения си домакин. После удари с юмрук по масичката и викна:
— Аз ви заповядах, безумецо, да кажете истината! А вие се осмелявате да ми пробутвате врели-некипели за Императорската перла! Пречисти небеса, когато бях още съвсем малък, бавачката ми разказваше тази история, за да ме приспи. Императорската перла, как ли не! — и гневно подръпна брадата си.
Ку седна. Изтри потта от челото си с крайчеца на ръкава и каза искрено:
— Това е самата истина, ваше превъзходителство, кълна ви се! Кехлибар е видяла перлата. Колкото гълъбово яйце била, съвършено овална и с онази несравнима искряща белота, заради която толкова я възхваляват и ценят.
— И каква небивалица е съчинил Тун Май, та да обясни как прочутото съкровище на империята се е озовало в ръцете му?
Ку се наведе напред и изрече почти в скоропоговорка:
— Дала му я една немощна старица, която живеела в пълна мизерия недалеч от неговата квартира, ваше превъзходителство. Навремето той й помогнал нещо и тя на смъртното си ложе му дала перлата в знак на благодарност за сторената добрина. Понеже всичките й роднини били измрели, можела да му разкрие ужасната тайна, която родът й пазел цели две поколения.
— Сега пък и стари семейни предания… — въздъхна съдията. — Добре, кажете да чуем!
— Много интересна история, ваше превъзходителство, но съвсем не толкова невероятна. Бабата на тази старица била прислужница в женското отделение на императорския дворец. Когато майка й била едва тригодишна, посланикът на Персия подарил прочутата перла на преславния дядо на настоящия ни император и негово величество я поднесъл на императрицата за рождения й ден. Този наистина императорски дар разбунил невероятно духовете в харема и всички дворцови дами дотичали в покоите на императрицата да я поздравят за поредния знак на императорската любов към нея. Малкото момиченце, което си играело отвън на терасата, чуло гълчавата. Вмъкнало се в спалнята и видяло перлата на тоалетна масичка върху възглавничка от брокат. Взело я, пъхнало я в устата си и излязло да си поиграе с нея в градината. Щом се разбрало, че перлата липсва, императрицата на часа свикала евнусите и охраната на харема. Заключили всички врати и претърсили всекиго. Никой обаче не обърнал внимание на малкото момиченце, което си играело в парка. Четири дворцови дами, които императрицата заподозряла, били изтезавани до смърт, десетки прислужници в двореца били жестоко наложени с камшик, но перлата, както се знае, така и не се намерила. Същата нощ наредили на двама императорски цензори да започнат най-щателно разследване.
Лицето на Ку беше почервеняло. Развълнуван от старата загадка, той като че ли бе забравил за скръбта си. Отпи набързо глътка чай и продължи:
— На следващата сутрин прислужницата на нейно величество забелязала, че малката й дъщеричка смуче нещо. Скарала й се, че пак е бъркала в буркана със сладкото, а момиченцето най-невинно показало на майка си перлата. Жената подлудяла. Ако върнела перлата и кажела истината, и тя, и цялото й семейство щели да бъдат екзекутирани като виновни за смъртта на четирима невинни. Затова премълчала и скрила перлата. Разследването продължило четири дни, в него били включени и съдиите от столичния съд. Императорът обещал огромна награда за онзи, който успее да разкрие загадката, и името на престъпника щяло да се разгласи из цялата империя. Какви ли не догадки се правели, но перлата, естествено, не се намерила. Прислужницата пазила перлата, докато усетила, че краят й наближава. Тогава я предала на дъщеря си, майката на старицата, като я зарекла никому да не казва. Тази жена се омъжила за дърводелец, който задлъжнял, и тя прекарала живота си в нищета до последния си час. Представете си живота на тези хора, ваше превъзходителство! Да държат в ръцете си едно легендарно съкровище, без да могат да се възползват от него, защото било невъзможно да се превърне в пари. Та кой търговец ще се осмели дори да се докосне до него, кой не би доложил на часа на властите с всички страшни последици подир това? Освен за смъртта на четири невинни жени семейството носело вина и за обир на императорския дом, а за такова кощунство възмездието тегне и над потомството до трето коляно. От друга страна, сърце не им давало да хвърлят перлата в някой кладенец или другояче да се отърват от нея. Перлата явно е била проклятие за злочестите й притежатели. Съпругът на старицата починал, когато тя била още млада. И макар че едва свързвала двата края като перачка, цял живот не посмяла да сподели с никого за съкровището, което притежавала. Едва когато всичките й роднини измрели до един и дошъл нейният ред, тя извадила перлата и я дала на Тун Май.