— Разсъдъкът на първата ми съпруга, ваше превъзходителство, е помътен — прошепна опечален Ку. — Загуби паметта си вследствие на мозъчно възпаление преди няколко години. Повечето време прекарва в стаята си, защото, ако излезе сама, може да се нарани. Прислужниците й сигурно са я изпуснали от око, всички бяха толкова разтревожени около изчезването на Кехлибар тази вечер…
Ку се сведе над съпругата си и тихичко й зашепна нещо гальовно. Тя обаче с нищо не показа, че осъзнава присъствието му. Втренчила поглед право пред себе си, само вдигна изящната си бяла ръка и погали косите си.
Съдията Ди погледна странната жена със състрадание. После се обърна към Ку:
— По-добре се погрижете за нея, не ме изпращайте, ще се оправя сам.
Глава VII
Съдията Ди и сержант Хун продължават да очакват един неоткриваем студент; съдията Ди обещава да не бъде дребнав
Когато съдията Ди спря коня си пред главния вход на трибунала, до полунощ оставаше около час. Той се наведе на седлото и почука с дръжката на камшика по обкованата с желязо врата. Двамата часовои веднага разтвориха широко тежките крила и съдията влезе под каменния свод в централния двор на съдилището. Докато един гурелив коняр поемаше юздите на коня му, съдията забеляза, че облепеният с хартия прозорец на кабинета му до съдебната зала свети. Той тръгна натам с дисагите в ръка.
Седнал на едно столче пред голямото писалище на съдията, сержант Хун четеше някакъв документ на светлината на единствената свещ. Щом видя съдията, той скочи на крака и попита с тревожен глас:
— Какво стана в Мраморен мост, ваше превъзходителство? Преди половин час началникът на доброволците в селото докара женски труп. Наредих на съдебния лекар да направи аутопсия. Това е докладът му.
И подаде на съдията документа, който четеше. Съдията Ди му хвърли бегъл поглед, изправен до писалището. Според описанието трупът принадлежеше на млада омъжена жена, наръгана с нож. Острието бе проникнало в сърцето. Други телесни увреждания нямало, но по раменете й били открити грозни стари белези от неизвестен произход. Била бременна трети месец.
Съдията Ди върна документа на Хун и се настани в голямото кресло зад бюрото си. Сложи дисагите на писалището, облегна се назад и попита:
— Началникът на стражниците доведе ли Ся Куан, приятеля на Тун Май?
— Не, ваше превъзходителство, дойде преди един час и докладва, че Ся още не се бил прибрал. Вехтошарят, хазяинът на Ся, му казал, че нямало смисъл да го чакат, защото не се знаело кога ще си дойде. Понякога по ден-два не се вестявал. Началникът претърсил тавана, в който живеели Тун и Ся, и се върна в съдилището. Оставил двама стражници да наблюдават къщата до сутринта със заповед да го доведат тук, щом се появи.
Сержантът се прокашля и продължи:
— Проведох дълъг разговор с професор Оуян, ваше превъзходителство. Той не споделя високото мнение на доктор Пиен и на господин Ку за Тун. Каза, че и Тун, и Ся били умни, но разпътни младежи, обичали виното и жените, занимавали се с разни съмнителни далавери. Били много нередовни на лекциите, а през последните месеци почти не стъпвали в училището. Но ни най-малко не съжаляваше за това, защото според него присъствието им влияело зле на останалите студенти. Изрази съжаление, че такъв син се е паднал на стария господин Тун, който бил почтен и много образован човек. Доколкото знаел, родителите на Ся Куан живеели в столицата. Изглежда, се отрекли от него заради безпътния му живот.
Съдията Ди кимна. Изправи гръб, вдигна дисагите и изсипа съдържанието им върху писалището. Бутна настрани двете увити ками, после развърза носната си кърпичка и пусна костенурката на свобода. Тя изпълзя напред, премига с извънредно сериозен вид срещу свещта и се сви в черупката си. Сержант Хун в безмълвно изумление се блещеше срещу дребното животинче.
— Ако ми предложиш голяма чаша горещ чай, Хун — изрече съдията леко усмихнат, — ще ти разкажа къде и как се запознах с този приятел.
Докато сержант Хун се суетеше около масичката за чай, съдията стана и с костенурката в ръка отиде до прозореца в дъното. Надвеси се навън и постави животинчето сред изкуствените скали на малката градина, вдълбана в стената. После се върна при бюрото, седна и подробно разказа на сержант Хун за станалото в къщата с духовете. Прекъсна само веднъж, когато ефрейторът от Южната врата се яви да докладва, че нито той, нито колегите му на останалите порти са засекли мъж с прясна рана от кама. Когато стражникът излезе, съдията Ди предаде на Хун и разговора си с Ку Юанлян.