— Труден въпрос, господин сержант, много труден въпрос. Далавераджиите, които разиграват залози, не са вчерашни. Въртят си игрите чрез десетки слухари и посредници. Кой знае къде в крайна сметка отива парата. Не у мен обаче.
— Съдията би искал да разбере. Може да е свързано с един случай, който разследва в момента.
— В който вероятно е замесен един млад кандидат на науките… — поклати глава исполинът и повтори натъртено: — Много съжалявам, но не мога да ви помогна.
— Не бих се учудил — невъзмутимо подметна сержант Хун, — ако съдията се отблагодари за получените сведения с някой сребърник…
Шън Ба ококори големите си очи.
— Негово превъзходителство съдията! — провикна се той. — Защо не казахте веднага, че той се интересува. Някога да съм отказал да съдействам на властите? Наминете утре, господин сержант, току-виж някой ми прошепнал нещичко.
Сержант Хун кимна и се надигна от стола. Домакинът положи грамадната си лапа върху ръката му и попита с укор:
— Закъде се разбързахте, господин сержант? — Хун неохотно се отпусна отново на стола, а Шън Ба продължи със сериозен глас: — Допадате ми, господин сержант. Често се сещам за вас и си викам: почтен човек е. В този град хората, искам да кажа важните хора, ви уважават, ценят ви.
Хун си помисли унило, че това е прелюдия към молба за аванс от наградата на съдията Ди. Бръкна в ръкава си, промърморвайки под нос нещо не особено ласкаво по свой адрес. Шън Ба побърза да го успокои:
— Не, драги господине, не бива скромността да засенчва истината. Вие сте зрял човек, с богат опит, какво ли не ви е минавало през главата. Затова ми се иска да ви помоля за една деликатна услуга — Шън Ба забеляза зачуденото изражение на Хун и додаде: — Не можете да откажете на един смирен старец. Още по-малко на един болен човек.
— Не ви личи да сте болен — подметна Хун, все още недоумяващ.
— Болката не се вижда с просто око, господин сержант. Тя е тук, вътре, дълбоко в корема — червата му изкуркаха силно и Шън Ба се оригна толкова гръмко, че просяците млъкнаха и впериха възхитени погледи в главатаря си. — Виждате ли? В корема, в огнището на живота.
— Какво ви мъчи?
Шън Ба се наведе към Хун и прошепна дрезгаво:
— Една жена.
Дебелият великан имаше толкова нещастен вид, че сержант Хун премълча шеговитата забележка, която му дойде на езика, и попита:
— И коя е щастливата дама?
— Ето това е думата, дама! — доволно възкликна Шън Ба. — Работила е в императорския двор, в столицата. Много деликатно създание, извънредно чувствителна. Към нея трябва да се подхожда, ъъъ… с такт.
Сержантът стрелна с кос поглед домакина си. Жена, работила в двореца? Той изведнъж застина на стола си.
Да не би да има нещо общо с една перла? — припряно запита той.
— Как винаги умеете да намирате най-точната дума, господин сержант. Перла, да, тя е истинска перла сред жените! Моля ви, идете при нея и й кажете някоя добра дума за мен. Само че бъдете много дискретен. Не бива да засягате девическата й скромност.
Сега вече сержантът съвсем се обърка. Значи тази жена нямаше нищо общо с откраднатата перла?
— Искате да отида при нея като сватовник и да й направя предложение от ваше име, така ли?
— О, не така изведнъж! — възкликна Шън Ба. — Слушайте, като императорски служител вие си давате сметка, че човек с моите отговорности не може да си позволи… хм… тя да отхвърли предложението ми.
— Нищичко не разбирам! — троснато изрече Хун. — Какво искате от мен в последна сметка?
— Искам да идете при нея и да й кажете някоя добра дума за мен. Само това, господин сержант. Да й подшушнете нещо за мен. И нищо повече.
— Ще го сторя с удоволствие. Къде да я намеря?
— Попитайте около храма на бога на войната за заведението на госпожица Лян. Госпожица Лян, или Горска Теменужка. Всеки ще ви упъти.
Сержант Хун се изправи.
— Доста съм зает, но щом намеря свободно време…
— Добре ще е да намерите малко време още утре заран, господин сержант — самодоволно се ухили великанът. — Току-що се сетих, че ония двамата младоци, Тун и Ся, ако си спомням правилно имената им, наминават при госпожица Лян. Поразпитайте я за тях, господин сержант. Само че не забравяйте, внимателно! Тя е деликатна жена, работила е…
— Да, да, в императорския двор. Добре, Шън Ба, утре по някое време пак ще намина.
Глава IX
Съдията Ди намира противоречиви сведения в една старинна книга; двамата със сержант Хун правят зловещо откритие
Рано на другата сутрин веднага след закуска сержант Хун завари съдията Ди застанал до бюрото в личния си кабинет да храни костенурката с листа от маруля.