Съдията Ди пристъпи на импровизираната сцена. Отдолу се бе струпала многолюдна тълпа, точно пред стълбите стражниците бяха строили екипажите. Началникът поведе гребците по стъпалата към платформата, където съдията Ди ги приветства и им връчи пакети, увити в червена хартия. Във всеки пакет имаше по една оризова питка и няколко монети. После магистратът произнесе кратка реч, с която пожела на всички граждани късмет и благоденствие през годината, и се върна в съблекалнята сред радостните възгласи на тълпата. Там го чакаше сержант Хун.
— Ваше превъзходителство — поде той угрижено, — барабанчикът почина. Съдебният лекар твърди, че е бил отровен.
Глава III
Един лекар опровергава диагноза, поставена от друг; съдията Ди се отправя на вечерно пътешествие
Съдията безмълвно се вгледа в застиналото тяло на мъртвия барабанчик. Трупът лежеше върху тръстиковата рогозка на пода в съблекалнята. До него клечеше съдебният лекар, който бе наблюдавал финала от кея с останалите зрители и вече бе направил първия оглед на тялото долу. Сега го преглеждаше по-подробно, пъхнал в устата му сребърна пластинка. Доктор Пиен, застанал в ъгъла заедно с Ку Юанлян, пристъпи и каза раздразнено:
— Напразно си губим времето, ваше превъзходителство. Сигурен съм, че е сърдечен удар. Всички симптоми го доказват.
— Оставете съдебния лекар да приключи прегледа си! — рязко отвърна съдията Ди.
Взря се в мускулестото тяло, покрито само с една препаска през слабините. Лицето на младежа бе сгърчено в познатата смъртна гримаса, но правилните черти и гладкото високо чело подсказваха, че е по-скоро образован човек, а не обикновен продавач или кули, сред които обичайно набираха екипажите. Съдебният лекар се изправи.
— По какво съдите, че е отровен? — попита го съдията. — Както чухте, доктор Пиен е убеден, че причината е сърдечен удар.
— Ваше превъзходителство, освен симптомите за сърдечен удар по върховете на пръстите на ръцете и краката има малки бледоморави точици, а и току-що се уверих, че езикът му е подут и обложен с тъмни петна. Аз съм родом от юга и знам, че планинците там правят една бавнодействаща отрова, чието прилагане води точно до такива симптоми. По точиците на пръстите съдя със сигурност, че е поел именно нея.
Доктор Пиен се сведе над трупа. Съдебният лекар отвори широко устата на покойника със сребърната пластинка, за да може докторът да погледне. Пиен кимна и смирено се обърна към съдията:
— Съдебният лекар е напълно прав, ваше превъзходителство. Аз сгреших. Сега си спомням, че съм чел за тази отрова. Ако се погълне на празен стомах, започва да действа след петнайсетина минути. Но ако се поеме с обилна храна, може да мине час, а и повече, преди да подейства.
— Той беше барабанчик на вашата лодка, значи е работил при вас?
— Не, ваше превъзходителство, беше един разхайтен студент. Името му е Тун Май. От време на време през натоварените месеци го виках да помага в аптеката.
— Има ли семейство тук?
— Имаше, допреди няколко години. Живееше с родителите си в една хубава къща извън града. После на баща му не му провървя с търговията, загуби всичко. Продаде къщата и се преселиха на север, в родния си край. Тун Май остана в Пуян. Изкарваше по нещо оттук-оттам, за да завърши обучението си по класическа литература в тукашния конфуциански храм, преди да се прибере при родителите си. Беше весел и добряк, чудесен спортист. Много го биваше в бокса. Всичките ми служители го обичаха, те настояха той да бъде барабанчик на лодката ни.
Пиен хвърли помръкнал поглед към проснатото на пода тяло.
— Буден младеж беше — обади се господин Ку. — Баща му разбираше от антики, а и Тун имаше око за красивите неща.
— Вие откъде го познавате, господин Ку? — попита съдията Ди.
— Отбиваше се от време на време при мен, ваше превъзходителство, и носеше кога порцеланов съд, кога стара бронзова отливка, купени евтино отнякъде. Прав е доктор Пиен, добър младеж беше.
— Това обаче не е спряло убиеца му — сухо отбеляза съдията. — Знаете ли някой да му е имал зъб?
Доктор Пиен погледна въпросително към господин Ку. Ку сви рамене, а докторът отвърна:
— Не, ваше превъзходителство. Все пак трябва да кажа, че Тун се събираше с разни безделници и пройдохи, от ония, дето висят по евтините боксьорски клубове. Може да си е имал разправия с някой мошеник… — Пиен не довърши изречението си.
Изглеждаше блед и нервен. Съдията Ди си помисли, че внезапната смърт на младежа, работил от време на време при доктора, явно дълбоко го е разстроила. Или може би честолюбието му бе засегнато от погрешната диагноза.