Рей Олдридж
Императорът на света
„Възможно ли е на сакралното изкуство с помощта, или чрез остротата на чувствата и на ума да обуздаеш бързоногите коне?
О, не?
Виж — камъните са опръскани със кръв!“
Глава 1
Неочаквано сменилият собственика си въздушен катер се плъзгаше плавно над розовите степи на Суук, подчинявайки се на предварително заложената в компютъра му програма. Насочил се бе към мяркащите се на хоризонта синкави планини.
Руиз Ау не откъсваше погледа си от пулта за управление. Засега всичко вървеше добре. Двигателите работеха, а стрелката на компаса беше застинала неподвижно, показвайки необходимата посока. За щастие устройството за свръзка засега не даваше признаци на живот.
Агентът се обърна. Фараонците бяха заспали, изтощени от бурните събития през предишната нощ. Погледът на предводителя на бегълците с удоволствие се задържа върху лицето на Низа. Девойката беше наклонила глава встрани, а кичур от блестящите й черни коси бе попаднал в ъгълчето на сочните чувствени устни. Тримата мъже се бяха свили в подсигурените със защита срещу претоварването кресла. Четвъртият, окован във вериги, се намираше в трюма под палубата. Руиз не беше посмял да махне от него робския нашийник с монтираното взривно устройство — разумът на нещастника не бе устоял на шока от сблъсъка с чуждите цивилизации.
В безгрижния и весел победител започна да се прокрадва студенината на неприятните предчувствия.
Естествено, разстоянието, отделящо бегълците от тяхната собственичка, Кореана Хейкларо, неотклонно се увеличаваше. Обаче доста скоро тя щеше да опита да се свърже с катера, за да си поговори с киборга Мармо или надзирателката Банеса. Руиз просто беше изхвърлил стария пират от кораба, като преди това му изтръгна батерията на захранването. Великанката бе загинала от ръцете на агента при превземането на катера.
Кореана ще побеснее и гневът й ще бъде насочен към главния виновник за случилото се. Противник като нея не бива да се подценява. Руиз помнеше с каква лекота тя умее да се избави от ненужните роби — като фермер, изтръгващ плевели от нивата си.
И все пак положението се беше променило към по-добро. Само преди една нощ той и другарите му по нещастие се задушаваха в трюма, а робският нашийник около врата на всеки от тях гарантираше, че ще бъдат послушни. Сега корабът се оказа под властта на пътниците. И макар че Руиз така и не успя да промени курса, той все пак контролираше скоростта на придвижване. Агентът се надяваше, че ще успее да приземи катера ако се появи подходяща възможност за бягството им. За съжаление той не разбираше много от биомеханичните системи на този вид кораби, така че не беше напълно сигурен дали дистанционното управление на кораба е извадено от строя.
Времето минаваше, а устройството за свръзка все така си мълчеше. Планините се бяха приближили видимо. Корабът явно се насочваше в пролуката между два върха. Руиз почти бе повярвал в невероятния късмет, когато върху комуникатора замига червена светлинка. Беглецът потрепери, усетил леденото дихание на ужаса. Почти сигурен беше, че на катера няма взривно устройство с дистанционно управление. Почти…
Естествено, можеше да се опита да скрие самия факт, че корабът е превзет. Нямаше да е трудно да повреди видеофона на комуникатора и да промени гласа си, но Кореана и Мармо със сигурност използваха специални пароли в подобни случаи. Оставаше му да се надява, че отвличането на катера ще се окаже неприятна изненада за собственичката му, тя ще се обърка, а бегълците ще спечелят време.
Руиз натисна с треперещи пръсти бутона на апарата за свръзка. Видеоекранът разцъфна във всички цветове на дъгата, после хаотичните багри започнаха да се подреждат и пред агента се появи съвършеното лице на Кореана. Тя застина неподвижно пред монитора си, потресена от видяното. После невероятно красивите очи се разшириха още повече, а устните се изкривиха в усмивка, която не предвещаваше нищо добро.
— Ти! — гласът й трепереше от отвращение. — Ти! Трябваше да те довърша още при първата ни среща.
— Да, навярно — отвърна Руиз с най-дружелюбния тон, на който бе способен в момента.
— Не разбирам защо ми се стори привлекателен — продължи Кореана, — но бъди сигурен, че няма да повторя грешката си.
— Най-вероятно — с въздишка призна Руиз.
Лицето на жената, създадено от един от най-великите пангалактически художници, не се загрозяваше дори от изкривилата го ярост. На Руиз му се струваше противоестествено, че такава съвършена красавица иска да го убие по най-мъчителен начин.