— Да.
Отново Фломел. За кой ли път Руиз се прокле за своята мекушавост. Та кой знаеше по-добре от него какво означава да оставиш врага си жив? Ако някога му се предоставеше възможност, той щеше да поправи тази грешка. Какъв ужасен малшанс, че новият господар на Фломел го е настанил тук.
Диамантен накит леко се отдръпна, сякаш гневът на Руиз се бе отразил върху лицето му.
— Ако разрешите, ще продължа. Тези, които ни атакуваха, бяха, разбира се, с брони и маски, но анализът на антропометричните данни и моториката на единия от тях съответства на данните на Реминт. Странно, че не е положил допълнителни усилия да скрие самоличността си. Той дори не се е потрудил да извади от строя мониторите за следене, сякаш е искал да научим кой и как е направил това… Възможно е просто да е откачил, както се случва с пиратските ни главатари в последно време. Те, между другото, отговарят за безопасността на моя бизнес и жадуват да пролеят кръвта на нахалника повече от всичко на света. А може и Реминт наистина да е безумен — моите хора казаха, че се е държал много странно по време на първото си посещение тук.
— Какво можете да ми кажете за този Реминт? — попита гостът.
— Минутка, позволете ми да приключа.
— Разбира се.
Руиз по някакъв начин разбра, че е безполезно да се опитва да оказва натиск върху домакинята — по-добре бе тя да разкаже за случилото се по начин, който самата тя сметне за правилен.
— Благодаря ви — кимна сухо Диамантен накит. — Най-накрая, струва ми се, че най-важното е, че нападателите са отвели вашите роби живи. Според мен те са се интересували само от вашата собственост, макар че са взели много хора — вероятно за заблуда на противника. Изборът изглежда случаен, докато всичките ваши роби са от Фараон.
— Ясно.
— Освен това — добави тя, — ние намерихме труповете на двама други роби, взети заедно с вашите. По всичко личи, че са ги отвели на голямо разстояние, а после са им надупчили главите и са ги захвърлили. За щастие те се оказаха не особено ценни, а и бяха застраховани — тя допи ликьора и си наля още. — Така че, сам виждате, имам всички основания да се интересувам от вас… и от вашите врагове.
Тя отново се усмихна със странното си отсъстващо изражение.
Руиз със закъснение започна да съобразява, че, изглежда, се е озовал в сериозна каша. Той беше толкова зает с обуздаването на Публий, че почти бе забравил за останалите, не по-малко опасни обитатели на Морекупчина.
— Кой друг се интересува от това? — попита той.
Усмивката й стана по-широка.
— Засега никой. Скрих някои неща от пиратските власти, макар че, разбира се, ми се наложи да им предам цялата информация за Реминт — те го издирват из цяла Морекупчина. Ако се появи в някоя от бърлогите си, непременно ще го хванат.
— Кога възнамерявате да им съобщите за мен?
— Може и никога да не го направя — отвърна Диамантен накит. — Виждам определени преимущества в това да се справя със случващото се без тяхна помощ. Репутацията ми пострада значително. Възстановяването й ще ми струва много повече от замяната на няколко охранители и роботи-убийци. Страхувам се, че тя може да се затрие окончателно, ако не поднеса на главатарите достоен подарък — да речем главата на Реминт на тепсия.
— До определена степен целите ни съвпадат — предпазливо отбеляза Руиз.
— Не е изключено. Кажете, кого подозирате на първо място, че би могъл да отвлече вашите хора? Кой би могъл да се окаже толкова глупав, че да ги похити от мен?
Руиз се замисли. Нишките на това кълбо бяха така преплетени, че беше почти невъзможно да намери най-вероятната. Той беше изваден от релси и толкова уморен, че нямаше сили да определи кое решение е най-изгодно за него в момента. Дори не можеше да съобрази къде се крие главната опасност. Но агентът се опита да събере мислите си. Диамантен накит бе делова жена. Заинтересоваността й да хване похитителите бе напълно разбираема и очевидна. Защо пък да не поговори открито с нея?
— Ако ви кажа кого подозирам, ще ми разкажете ли всичко, което знаете за Реминт?
Домакинята кимна.
— И така. Доколкото ми е известно, единственият ми враг тук, или по-точно, единственият враг, който знае, че съм в Морекупчина е една жена, позната ми под името Кореана Хейкларо. Тя търгува с роби. Познато ли ви е това име?
Бившият агент реши засега да не споменава Публий — прекалено много зависеше от него. Всяко подозрение, паднало върху създателя на чудовища, щеше да намали шансовете на Руиз да използва връзките, благодарение на които ще може да се измъкне от Суук.