В металната стена на фабуларията бяха вградени високи порти, построени от някаква имитация на камък. Дълбоките барелефи на арката представляваха елементи от стотици митологични традиции — всеки човек, преминаващ под сводовете, със сигурност виждаше в изображенията нещо познато. Боговете на Старата Земя тук си съперничеха с дибуките от света Ях и с андрозианските чикчарни. Аватарите от Змийска тайна се извиваха около формите на Хлорофиловия Ок. Нилотските сукуби похотливо се притискаха към свещения Мъртъв Бог. Като резултат се бе получил кипящ хаос. По средата беше издълбан надпис на един от архаичните езици на Старата Земя, но Руиз не успя да го разшифрова.
Малко встрани беше застанал висок морасар с плащ, украсен със скъпоценни камъни — портиерът. Под лъчите на точно насочения прожектор дрехите на стража блестяха ослепително, но обиграното око на агента определи, че са скроени така, че да не затрудняват движенията на воина. С грижливо отработен жест морасарът вдигна вокализатора и го включи. Прозвуча реч, очевидно записана на лента.
— Можете да вземете оръжието със себе си — пропя вокализаторът със сладникав безполов глас. — Но помнете: щом влезете вътре, ще попаднете под юрисдикцията на законите на „Зелен вятър“. Само опитайте да раните някого… и ще бъдете ранени вие. Опитайте се да убиете… и ще бъдете убити. Разполагаме с последните разработки в областта на безопасността, снабдени със самостоятелен разум, така че не разчитайте, че ще успеете да измамите нашата бдителност.
— Няма да разчитам — тъжно обеща Руиз и влезе в „Зелен вятър“.
Глава 21
Точно в момента, в който Руиз крачеше по пристана към портите на фабуларията, Кореана пристигна в двореца за развлечения. Заведението отдавна беше в упадък, вътре беше мръсно, на места бяха протрити дупки в килима, нямаше посетители. Зад мътното стъкло на охранителния пост седеше представител на неизвестна раса и четеше древна печатна книга. Той дори не вдигна поглед към Кореана и нейния придружител, които се насочиха към асансьора.
В дългия, оскъдно осветен коридор придружителят почука по мизерната врата и тя едва се открехна. Преди да пропусне и тук новопристигналите, облеченият в броня човек ги огледа бързо, но внимателно.
Кореана незабавно усети нарастващото напрежение на Реминт. Той се бе навел над монитора, на който предаваше информацията си кълбото-шпионин. Екранът беше в най-тъмния ъгъл. В първия момент убиецът изобщо не обърна внимание на появата на гостите, после ги погледна равнодушно, но не произнесе нито дума за поздрав.
Две момчета за развлечение се бяха свили върху твърдия диван. Те се притискаха едно към друго, ококорили от ужас гримираните си очи. Погледнаха към жената със слаба надежда: току виж ги пусне или поне ги използва по предназначение. Кореана се учуди, че Реминт просто не ги е убил и не е скрил телата им в килера. Но реши, че може би той предчувства дългото очакване и не иска в стаята да се размирише. Хрумна й, че момчетата навярно предполагат, че на тях също им е отредена някаква роля в случващото се, че тяхното присъствие тук има някакъв дълбок смисъл. От тази мисъл тя кой знае защо се почувства зле, но не пожела да потърси причината за това.
— Той е тук — произнесе Реминт с безцветния си глас.
Търговката на роби се втурна през стаята, хвана го за рамото и пробва да го отдръпне от екрана. Все едно се опита да отмести планина. След кратко колебание убиецът се отдръпна сам и жената видя Руиз Ау, който крачеше по пристана след прекрасна гола жена. Тъмното му лице не изразяваше нищо, освен напрегнато спокойствие. Кореана се опита да си представи какво си мисли той в момента, но не успя да отгатне.
— Какво чакаш? — попита тя Реминт.
— Не мога дори да го докосна в „Зелен вятър“. Фабуларията предлага услугите си на най-опасните същества във вселената и особено в Морекупчина. Те няма да се спрат пред нищо. Ако Руиз се беше сетил да скрие хората си там, никога нямаше да се добера до тях… Макар че ако ги оставаше там, митолозите биха ги побъркали със своите разговори.
— И как предлагаш да го измъкнем оттам?
— Струва ми се, че знам къде ще ме търси.
— И къде? — попита рязко Кореана. Тя вече започваше да губи търпение от доста оскъдните и носещи минимум информация изказвания на Реминт.
Убиецът замълча за миг.
— В някогашните ми сънища. Заложил съм му капан там.
В сравнение с останалите фабуларии, които Руиз бе посещавал, „Зелен вятър“ се оказа доста впечатляващо място. Приемната представляваше дълъг амфитеатър. Посетителите минаваха през облицован с бели плочки под, а от издигащите се към тавана редици кресла към тях се взираха бледите холоизображения на стотици древни същества и демони. Зад белите колонади се намираха вратите, през които гостите влизаха в избраните от тях части на фабуларията. Помещението се озаряваше слабо от червеникава светлина, във въздуха явно витаеха струи съблазнителни феромони. Руиз усети, че става по-мрачен и агресивен.