— Разбира се, разбира се. Затова и не помогнах на пиратските главатари, а можех да им помогна, макар и да не знаех къде е той в момента. Но после той дойде при мен и започна да говори за теб, за това как ще те хване. Не мога да ти обясня как се досетих, че той всъщност е мъртъв, но някак си го разбрах и вече не се страхувам чак толкова.
— Мъртъв?
— Мъртъв! Сега той е машина, нечие бездушно оръдие. Геншите са направили с него всичко, което са могли, и Реминт вече го няма. Може би сега, когато е мъртъв, ти ще успееш да го победиш. Ще успееш ли?
Киборгът обърна рязко глава към Руиз. Незрящите му зеници пламтяха.
— Длъжен съм да опитам — отвърна Руиз.
Кой знае защо, вестта, че Реминт е обработен от геншите, не го учуди особено. Обстоятелствата около посещението му на Суук и съпътстващите събития започваха да придобиват определена закономерност. Чувстваше се като актьор в някаква безумна пиеса, пълна с мрачна символика и сложна изискана ирония.
— Къде е той?
Митологът мълча дълго и Руиз вече се чудеше как да измъкне от него нужните сведения, без да привлече вниманието на охранителните устройства на „Зелен вятър“. Но киборгът най-накрая заговори с висок пресеклив глас, напълно различен от драматичния тембър, който бе използвал до момента:
— Ако ти кажа, а ти претърпиш неуспех, той така ще ме подреди, че ме е страх даже да си го помисля.
— Няма да те подведа — отвърна Руиз с най-уверения тон, на който е способен.
Киборгът кимна:
— Не е изключено. Ти много приличаш на Реминт отпреди да го убият — Изглежда, той беше взел решение. Гърбът му се изпъна, гласът придоби твърдост. — Той нареди да изпращам съобщения за него в двореца за развлечения „Блясъка на насладата“, който е разположен само на две равнища под „Зелен вятър“, в същия небостъргач. Разбира се, аз не мога да гарантирам, че той е там, но… потърси го в стая В–448.
— Благодаря — отвърна Руиз и излезе.
— Блестящо представление — каза Реминт на киборга, който вдигна глава въпросително.
После убиецът превключи монитора на външното шпионско кълбо и последва Руиз, който вървеше бързо към изхода на Залата на болката и обновлението.
Кореана поклати глава недоверчиво:
— Нима омразата на митолога не те вълнува? Чувствата му несъмнено са истински. Не е ли опасно да се оставя живо толкова враждебно настроено създание?
Реминт я погледна без никакво изражение и не отговори.
Глава 22
Доколкото Руиз разбра, жената не го последва, макар да му се стори, че когато напускаше ротондата, улови нейния интерес. Бившият агент вървеше колкото се може по-бързо, за да не привлича излишно внимание към себе си. Докато крачеше през залите и коридорите, той размишляваше за шпионското кълбо, споменато от митолога. Със сигурност приборът го следваше през цялото време. Как да се избави от нежелателния спътник преди да стигне до двореца за развлечения?
Руиз напусна „Зелен вятър“ през задния вход, предназначен за онези, които не искаха да афишират хобито си и предпочитаха да останат незабелязани. След като изскочи през изхода, той моментално се обърна и се върна във фабуларията.
Както и се надяваше, паралелният вход беше снабден с прибори, които унищожаваха средствата за проследяване. Тази услуга се правеше на посетителите срещу допълнително заплащане и Руиз изчака в шлюза за безопасност, докато електрониката пречисти въздуха и открие в него шпионските кълба, които се оказаха цели три. Една механична ръка ги изгреба от дезактивизационната камера и ги подаде на клиента в запечатан найлонов плик.
Той ги погледна с известно учудване. Три? Зачуди се кой ли можеше да го следи. Едното кълбо почти със сигурност беше на Публий. Не бе изключено вторият наблюдател да е Диамантен накит. Той сви рамене, изхвърли топченцата в процепа на утилизатора и отново излезе от фабуларията.
Установи, че на две нива над „Зелен вятър“ има пазар. Залата с нисък таван беше изпълнена с палатки, лавки и павилиони, където се продаваха храна, модни дрънкулки, оръжие, многобройни и доста примитивни средства за развлечение: наркотици, компютърни игри, фойерверки и импланти.
Руиз обикаля пазара, докато не попадна на павилион, търгуващ с информация от най-различни видове. Оттам той си купи актуална карта на небостъргача. В срещуположния край на залата откри кафене. Под сянката на растения от Старата Земя бяха наредени петнайсетина масички. Личеше си, че зелените красавци са били подложени на генетична обработка, за да понасят синкавата изкуствена светлина. Агентът седна до надеждната метална стена на залата, за да може безпрепятствено да наблюдава останалите посетители, без да се притеснява, че някой ще се промъкне незабелязано зад гърба му.